Catholic-news

Истинската молитва ни кара да напуснем себе си. Тя ни отваря към Отца и нуждаещите се братя и сестри. Това обясни Папа Франциск в проповедта си на евхаристичното тържество в събота сутринта, в което участваха служители на жандармерията във Ватикана и група аржентински журналисти със семействата си.
Папата фокусира проповедта си върху днешното Евангелие (Ив 16, 23 ф-28), в което Исус казва: „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде“. С това се появява нещо ново, нещо се променя: „Отец ще ни даде всичко, но винаги в името на Исус“. Господ се възнася при Отца, влиза в светилището на небето, отваря вратите и ги оставя отворени, тъй като самият той е вратата и като свещеник се застъпва за нас до края на света“.

„Той се моли за нас пред Отца“, каза Папата. „Това винаги ми е харесвало. При възкресението си Исус е имал прекрасно тяло, раните от бичуването, от тръните: всички те били изчезнали. Изчезнали са следите от ударите. Но той искал да има тези рани и точно те са застъпническата му молитва пред Отец: `Виж…, заради това те моля в мое име, виж!` Това е новото, което Исус казва: да имаме доверие в страданието му, в победата му над смъртта, в раните му. Той е свещеникът, раните му са жертвата. И това ни дава доверие, нали? Дава ни кураж да се молим.“
„Много пъти се отгечаваме, когато се молим“, отбеляза Папата и обърна внимание: „Да се молиш не означава да молиш за това или онова“. Става въпрос за ходатайството на Исус, който показва раните си пред Отца. Молитвата към Отец в името на Исус ни прави да излезем от себе си. Молитвата, която ни отгечава е винаги молитва в нас, като мисъл, която идва и си отива. А истинската молитва е излизане от самите нас към Отец в името на Исус, тя е изход от самите себе си.
„А как можем да видим раните на Исус, който е на небето?“, попита Папа Франциск. „Къде е училището, в което да се научим да познаваме раните на Исус, тези свещенически рани на застъпничеството? Има и друг изход от самите нас… към раните на нашите братя и сестри в нужда.“
Ако не можем да излезем от себе си и да отидем при нуждаещия се брат, при болния, при невежия , при бедния, при експлоатирания, ако това излизане не може да ни заведе при онези рани, ние никога няма да се научим на свободата, която ни води при другия, при раните на Христос. Има два вида излизане от себе си – едното към раните на Исус, другото към раните на нашите братя и сестри. Това е пътят, който Исус иска от нашата молитва.
В заключение Папа Франциск каза, че това е новият начин на молитва, „молитва пълна с доверие, със смелост, която ни дава знанието, че Исус е пред Отца и му показва раните си, но със смирението на онези, които искат да познават раните на Христос и да ги търсят в най-нуждаещите се братя, които още носят кръста и още не са победили, както Исус победи“.