Catholic-news

Както съобщихме вече, в деня на Седма Пасхална неделя – 12 май 2013 г., Папа Франциск извърши първата канонизация през своя понтификат, като провъзгласи за светци 800-те мъченици от Отранто и две латиноамерикански монахини. Публикуваме пълния текст на проповедта на Светия Отец, с надеждата примерът на новите светци и насърчението на Римския епископ да доведат до много духовни плодове:

„Скъпи братя и сестри!
В тази Седма Пасхална неделя се събрахме, за да честваме с радост един празник на светостта. Да благодарим на Бог, Който благоволи Неговата слава – слава на любовта, да заблести над мъчениците от Отранто, над майка Лаура Монтоя, над майка Мария Гваделупе Гарсия Савала. Приветствам всички вас, дошли на този празник – от Италия, Колумбия, Мексико, от други страни, и ви благодаря!
Нека погледнем на новите светци в светлината на прочетеното Божие Слово. Слово, което ни призовава към вярност към Христос дори до мъченичество; то ни напомни за необходимостта и красотата да носим Христос и Неговото Евангелие на всички; и в него се говореше за свидетелството на милосърдието, без което дори мъченичеството и мисията губят своя християнски дух.
Деянията на Апостолите, когато ни говорят за дякон Стефан, първомъченик, подчертават, че той бил „мъж, изпълнен с Дух Свети” (6, 5; 7, 55). Какво означава това? Това означава, че той бил изпълнен с Божията любов, че цялата негова личност и неговият живот били направлявани от Духа на Възкръсналия Христос, че той вървял след Исус с абсолютна преданост, чак до саможертва.
Днес Църквата ни предлага да почетем цяла редица мъченици, които били призвани заедно към най-висшето свидетелство на Евангелието през 1480 г. Около осемстотин души, живели по време на обсадата и превземането на Отранто, били обезглавени недалеч от този град. Те отказали да се отрекат от своята вяра и загинали, изповядвайки Възкръсналия Христос. Откъде намерили сили, за да останат верни? Именно във вярата, която дава възможност да погледнем отвъд предела на нашия човешки поглед, по-далеч от границите на земния живот, дава възможност да съзерцаваме „отворените небеса”, както казва Св. Стефан, и живия Христос отдясно на Отца. Скъпи приятели, нека пазим вярата, която сме получили и която е нашето истинско съкровище, нека подновим верността си към Господ, дори сред препятствия и неразбиране; Бог никога няма да ни остави безсилни и неспокойни.
Почитайки мъчениците от Отранто, нека просим от Бог да подкрепя множеството християни, които именно в тези времена и навсякъде по света сега все още страдат от насилие, и да им дава мъжество да останат верни и да отговарят на злото с добро.
Втората мисъл можем да извлечем от думите на Исус, които чухме в Евангелието: „Моля се… и за онези, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно” (Ив 17, 20). Св. Лаура Монтоя била инструмент на евангелизацията, първоначално като преподавател, а след това – като духовна майка на туземците, в които вдъхвала надежда, приемайки ги с любовта, получена от Бога, и водейки ги към Него с педагогическа мъдрост, уважавайки тяхната култура, без да й се противопоставя. В делото на евангелизацията майка Лаура била наистина всичко за всички, както се изразява Св. Павел (срв. 1 Кор 9, 22). Нейните духовни дъщери и до ден-днешен живеят Евангелието и го носят до най-проблемните и нуждаещи се места, като своеобразен авангард на Църквата.
Тази първа светица, родена в прекрасната земя на Колумбия, ни учи да бъдем щедри с Бог, да живеем вярата не само за себе си – сякаш би могло да живееш вярата си изолирано, – но да я предаваме, да носим евангелската радост със слово и да свидетелстваме с живота си навсякъде, където се намираме. Където и да сме, нека излъчваме този евангелски живот! Тя ни учи да виждаме лика на Исус, отразен в заобикалящите ни хора, да побеждаваме в себе си равнодушието и егоизма, които като ръжда разяждат християнските общности, разяждат сърцето ни. Тя ни учи да приемаме всички без предубеждения, без дискриминация, без да се колебаем, с искрена любов, отдавайки им най-доброто от това, което имаме в себе си, и преди всичко – споделяйки с тях най-ценното, което се състои не толкова в нашите дела и организации, не! Най-ценното, което имаме – това е Христос и Неговото Евангелие.
Накрая, третата мисъл. В днешното Евангелие Исус моли Отца с такива думи: „И явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях” (Ив 17, 26). Верността на мъчениците ча до смърт и известяването на Евангелието се коренят, имат своите корени в любовта, която Бог изля в нашите сърца чрез Светия Дух (срв. Рим 5, 5), и в свидетелството, което трябва да даваме за тази любов във всекидневния си живот. Св. Мария Гваделупе Савала добре знаела това. Отказвайки се от комфортен живот – колко вреда носи комфортния живот, благосъстоянието! „Обуржоазеното” сърце ни парализира!… Отказвайки се от комфортен живот, за да следва призива на Исус, тя се научила да обича бедността, та повече да обича бедните и болните. Майка Лупита заставала на колене на пода на болницата пред болните и отхвърлените, за да им служи с нежност и състрадание. И това се нарича „да се докоснеш до плътта на Христос”. Бедните, отхвърлените, болните, изоставените са плътта на Христос. Майка Лупита се докосвала до плътта на Христа и се научила да действа именно така: без да се срамува, без да се бои, без да чувства отвращение, докосвайки се до плътта Христова! Майка Лупита разбрала какво означава „да се докоснеш до плътта на Христос”. И днес нейните духовни дъщери се стараят да изразяват любовта на Бог в милосърдни дела, като не избягват жертвите и посрещат всяко препятствие с кротост, апостолско усърдие, търпение и мъжество.
Тази нова мексиканска светица ни призовава да обичаме, както ни обичаше Исус, и това предполага да не се затваряме в себе си, в своите проблеми, идеи, интереси, в нашия малък свят, което ни носи толкова много вреда, а да излезем и да вървим към тези, които се нуждаят от внимание, разбиране и помощ, за да им донесем горещата близост на Божията любов, изразявайки я в конкретни дела, с деликатност, с искрено чувство и любов. Верността към Христос и Неговото Евангелие, за да го известяваме със слово и живот, свидетелствайки любовта на Бог с нашата любов, с нашето милосърдие към всеки: ето ги ярките примери на уроците, които ни дават провъзгласените днес за светци, но също и поставят въпроси пред нашия християнски живот: доколко съм верен на Христос? Нека днес помислим над тези въпроси: доколко съм верен на Исус? Способен ли съм да „покажа” вярата си с уважение, а също и с мъжество? Внимателен ли съм към другите, чувствам ли тези, които са в нужда? Виждам ли във всички братя и сестри, които трябва да обичам? Нека се помолим по застъпничеството на Пресвета Дева Мария и новите светци, Господ да изпълни живота ни с радостта от Неговата любов. Така да бъде!”.