Catholic-news

Ние се нуждаем от по-голямо и открито за всички сърце, което е способно да обича. Това каза Папа Франциск в проповедта си в утрото на 14 май по време на литургията в параклиса на Casa Santa Marta. Заедно с Папата в съслужие бе архиепископът на Меделин монс. Рикардо Антонио Тобон Рестрепо. В месата участваха група сътрудници от Ватиканските музеи и обучаващите се в Папския Португалски колеж.
Ако наистина искаме да следваме Исус, то тогава трябва „да живеем живота като дар”, да го отдаваме на другите, а не като „съкровище, което да пазим от другите” – изтъкна Светият Отец, който в проповедта си се съсредоточи върху противопоставянето между пътя на любовта и пътя на егоизма. „Няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своите приятели” – ни казва днес Исус. Но днешната литургия ни показва също и друга личност – Юда, „който постъпи по съвсем друг начин”. И ето защо – поясни Папата – Юда „никога не разбра какво е това дар”.
И продължи: „Нека си спомним историята, когато Магдалина помазала нозете на Исус с нардово масло, много скъпо – това било израз на нейната набожност, благодарност и любов. А Юда се разграничава с думи на жалка критика: „Но нима не можеше да използваме тези пари за бедните!”. Това е първото споменаване, което аз открих в Евангелието, за бедността като идеология. Идеологът не знае какво е любов, защото той не умее да се себеотдава”.
Папа Франциск добави, че Юда се отличавал от всички в своята самота, и това егоистично поведение го довело дотам да предаде Исус. Който обича „отдава своя живот като дар”; егоистът пък, напротив, „пази живота си, в него расте егоизмът и той става предател, но винаги самотен”. Който път „отдава живота си заради любовта, той никога не е сам, той е винаги в общността, винаги в семейството”. Впрочем, предупреди Папата, „който изолира съвестта си в егоизма”, в крайна сметка „я губи”. Именно до такъв край стига Юда, който „бил идолопоклонник, привързан към парите”. „И точно това идолопоклонничество го довело до изолация от общността на другите хора. В това се състои драмата на изолираната съвест: когато християнинът започва да страни от другите, точно по същия начин той отдалечава съвестта си от чувството за общност, от чувството за Църква, от тази любов, която ни дава Исус. И обратно, този християнин, който дарява своя живот, който го „губи”, както казва Исус, той го намира и отново го придобива в пълнота. А такъв като Юда иска да го запази за себе си, и в крайна сметка го губи. Иван ни казва, че „в този момент сатаната влезе в сърцето на Юда”. И трябва да кажем, че сатаната не се отплаща добре. Той винаги лъже, винаги!” – продължи в проповедта си Папа Франциск.
Исус обаче винаги ни обича и непрекъснато ни дарява Себе Си. И този Негов дар на любовта – каза Папата – ни насърчава да обичаме, „за да принасяме плод”.
Светият Отец завърши своята проповед с молитва към Светия Дух: „В тези дни на очакване на празника на Светия Дух нека се помолим: Ела, Дух Свети, ела и ми дай широко сърце, сърце, което е способно да обича със смирение, с кротост, но преди всичко – сърце, способно да обича. И нека измолим тази благодат от Светия Дух. И нека Той ни освободи от другия път – пътя на егоизма, който завършва със злото. Да молим за тази благодат”.