Catholic-news

Смелата, смирена и настойчива молитва твори чудеса. Това каза Папа Франциск в проповедта си по време на утринната литургия, отслужена от него в параклиса на Casa Santa Marta. В месата взе участие поредната група сътрудници от радио „Ватикана”, придружавани от генералния директор на радиото и говорител на Светия Престол отец Федерико Ломбарди.
Литургията за днешния ден предлага откъса от Евангелието, в който учениците не успяват да изцерят сина на един книжник от беса и се налага да се намеси Исус, Който е подтиснат от неверието на присъстващите; а на бащата на детето Той отговаря: «Всичко е възможно за вярващия». Папа Франциск отбеляза, че често дори тези, които обичат Исус, не смеят да поемат риск във вярата си и не се оставят изцяло на Него. «Но защо, откъде е това неверие?» – попита Папата. И отговори на въпроса с думите: «Аз мисля, че това идва именно от затвореното сърце, от сърцето, желаещо да държи всичко под контрол».
И така, това е сърцето, което «не се открива» и «не позволява всичко да бъде контролирано от Исус» – поясни Светият Отец. Когато учениците Го питат защо не са успели да излекуват сина на книжника, Господ им отговаря, че «тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост». «Всички ние – подчерта Франциск – имаме в себе си частица неверие». Необходима е «силна молитва, и тази смирена и силна молитва прави така, че Исус да извърши чудото. Молитвата за чудо, за необикновена намеса трябва да бъде молитва, в която участваме всички ние» – каза още Светият Отец. В тази връзка той разказа една история, случила се в Аржентина. Момиче на седеем години заболяло тежко и лекарите му давали няколко часа живот. Нейният баща, вярващ човек, обезумял, и в тази лудост взел автобуса и потеглил към светилището на Луханската Дева Мария, на 70 км от дома. «Стигнал там след девет часа вечерта, когато всичко било затворено. Той започнал да се моли на Божията Майка, като положил ръцете си на желязната ограда. И се молил, молил, плакал и се молил…, и така през цялата нощ. Този човек се борил – борил се с Бог, със Самия Бог, за да Го накара да излекува детето му. След това, в седеем часа сутринта, той тръгнал обратно и някъде към 9 ч. бил в болницата. И намерил жена си плачеща. Помислил си за най-лошото. «Какво е станало? Не разбирам! Какво се е случило» – попитал той жена си. «Дойдоха лекарите и казаха, че температурата е спаднала, че тя диша добре, чет я е здрава! Ще я задържат още няколко дни, но те не разбират какво е станало!». И това все още се случва – има чудеса!» – завърши разказа си Папата.
В заключение той каза, че за да има чудеса, трябва да се молим от сърце. «Нужна е смела молитва, която се бори за чудото; а не молитва от вежливост – «аз ще се помоля за теб»: казваме «Отче наш», «Радвай се», – и забравяме. Не. Нужна е смела молитва, като молитвата на Авраам, който се борил с Бога, за да спаси града; като молитвата на Мойсей, който вдигнал ръце и изнемогващ молил Господа; като молитвата на много хора, които имат вяра и с вяра се молят, молят. Молитвата прави чудеса, но трябва да се вярва! Аз мисля, че ние можем да сътворим една прекрасна молитва… и да Му я кажем днес, да я казваме всеки ден: «Вярвам, Господи, помогни на моето неверие»… и когато ни помолят да се молим за многото хора, които страдат във войни, за всички бежанци, за всички драми, които се случват, ние можем да се молим, но със сърцето, просейки Господа: «Направи това!», и казвайки Му: «Вярвам, Господи. Помогни на моето неверие», което се прокрадва и в моята молитва. Нека сторим това днес» – завърши поредната си хубава проповед Папа Франциск.