Catholic-news

Интересът на медиите към аржентинеца Хорхе Марио Берголио започва да се увеличава още по време на Конклава през 2005 г., когато той бе най-силният конкурент на Йозеф Ратцингер. Появиха се много книги за него с интервюта на испански . От избора му за папа на 13 март те станаха изведнъж най-търсеният източник на информация за живота и начина на мислене на Папа Франциск, богословската му позиция и ролята му през годините на аржентинската военна диктатура (1976-1983). В началото на април тези книги започнаха да се превеждат на италиански, след това и на други езици. Най-голям интерес представляват разговорите, водени с Берголио от журналистите Серджо Рубин и Франческа Амброджети между 2007-2010 година, издадени под заглавието „El Jesuita“.

Книгата показва, че Берголио не допуска компромиси по въпросите на вярата, както и разводняване на съдържанието, така че Църквата да се направи по-привлекателна. Той предупреждава да се обхваща цялата ширина на вярата и да не се ограничава до сексуалния морал и кондомите. Застъпва се силно за закрилата на живота, която пък не бива да се свежда до борба срещу аборта. Тя трябва да включва също и помощ за бременните, подходяща храна за децата, грижа за здравето през целия живот, грижа за възрастните, отхвърляне на евтаназията.

Берголио говори и за самия себе си, за ролята си като свещеник и епископ, за положението в родината си. Той е пасторално орентиран, скромен йезуит , който прави дълбоки анализи с прости думи. Църквата трябва да достига повече до хората. Берголио е убеден, че тя трябва да ръководи не само работата в енорията, че не бива да се затваря в себе си, „защото в противен случай ще изсъхне физически и духовно“. Времената са различни в сравнение с библейската притча, в която пастирът оставя своите 99 овце, за да търси изгубената. Днес в стадото е останала „само една единствена овца, а останалите 99 изгубени не тръгваме да търсим“.

Берголио твърдо държи на целибата. Той не смята, че отпускането ще увеличи трайно броя на свещениците. Отхвърля тезата за връзката между целибата и скандала със сексуалните злоупотреби. Същевременно настоява за строга проверка на кандидатите за семинарията. В епархия Буенос Айрес 40% от кандидатстващите не били приемани.

Книгата представя човек с дълбока вяра. Берголио сочи милосърдието, търпението и любовта като най-важните християнски нагласи. За него високомерието е още по-лошо от омразата. Той препоръчва съпоставянето на мистиката с полезността.

„Биографията“ дава широк поглед и върху личния живот на новия Папа. Той разказва как е решил да стане свещеник; че на младини е имал приятелка, с която се разделили заради духовното си призвание; че обичал да танцува танго; че не пеел заради операция на белите дробове; че обича да чете и че харесва Хьолдерлин; че слуша музика – Бетовен; че му допада „Бялото разпятие“ на Марк Шагал. Берголио признава, че „знае“ няколко езика: френски, немски, че има малко проблеми с английския, че при чуждите езици му липсва практика. Той подчертава, че в трудни ситуации не следва първия си импулс, а се е научил първо да обмисля и други аспекти. Всичко това може да окаже влияние на неговия понтификат.

Берголио се изказва подробно и за времето на военната диктатура. Тогава той помогнал на много хора, укривал ги от заплашващ ги арест и така ги спасявал. На мъж, с когото си приличали, дал паспорта си и така му помогнал да избяга. Берголио отхвърля упреците за двамата йезуити, че те били временно задържани, защото като провинциал на ордена той не ги бил защитил достатъчно – тема, която известно време след избора му за папа заемаше заглавията. Берголио обяснява как се е промъкнал в къщата на генерал Хорхе Видела и адмирал Емилио Масера, за да ходатайства лично за тези двама събратя.