Catholic-news

На 29 май 2013 г. на препълнения площад „Св. Петър“ се състоя традиционната за всяка сряда генерална аудиенция, която Светият Отец дава за поклонниците, дошли от Рим и целия свят. Въпреки обилния дъжд, Папа Франциск направи поредната „усмихната“ и топла обиколка, поздравявайки хората на площада (вж. видеоматериала по-долу). След това направи поредното семпло, ясно и прекрасно размишление, чийто текст публикуваме на български език:

„Скъпи братя и сестри, здравейте!
Миналата сряда подчертах дълбоката връзка между Светия Дух и Църквата. Днес бих искал да започна една поредица от катехистични размишления за тайната на Църквата – тайна, която всички ние живеем и част от която сме. Бих искал да направя това с помощта на широко разпространени изрази от текстовете на Втория Ватикански събор.
Днес е първият такъв израз: Църквата като Божие семейство.
Тези месеци нееднократно се позовавах на притчата за блудния син, или по-скоро – за милосърдния баща (срв. Лк 15, 11-32). По-младият син оставя бащиния дом, пропилява наследството и решава да се върне, защото разбира, че е направил грешка, но не се счита повече достоен да бъде син и смята, че баща му може да го приеме обратно макар и като слуга. Бащата пък, напротив, тича срещу него, прегръща го, възстановява го в достойнството на син и организира пиршество. Тази притча, както и други в Евангелието, добре показват Божия замисъл за човечеството.

В какво се състои този замисъл на Бог? В това да създаде от всички нас едно семейство на Неговите деца, в което всеки да Го чувства близък и да се чувства обичан от Него и както в евангелската притча – да почувства топлотата на Божието семейство, неговото щастие. В този велик замисъл намира своя корен Църквата, която далеч не е някаква организация, родена от съглашение между няколко души, но – както нееднократно ни напомняше Папа Бенедикт ХVІ – това е Божие дело, родено именно от този замисъл на любов, който постепенно се осъществява в историята. Църквата се ражда от желанието на Бог да призове всички хора към общение с Него, към приятелство с Него, и нещо повече – към участие като Негови чеда в Неговия божествен живот. Самата дума „Църква”, на гръцки „ekklesia”, означава „събрание”: Бог ни събира, насърчава ни да излезем от индивидуализма, от склонността да се затворим в себе си и ни призовава да станем част от Неговото семейство. И този призив има своите корени в самото сътворение. Бог ни е създал, за да живеем в отношения на дълбоко приятелство с Него, и дори когато грехът прекъсна тези отношения с Него, с останалите и с творението, Бог не ни остави. Цялата история на спасението е история на Бог, Който търси човека, предлага му Своята любов, приема го. Той призова Авраам да стане баща на много народи, избра израилтянския народ, за да сключи завет, който се разпростря над всички народи, и при изпълването на времената изпрати Своя Син, за да се осъществи Неговия замисъл на любовта в нов и вечен завет с цялото човечество. Четейки Евангелието, ние виждаме, че Исус събира около Себе Си малка общност, която приема Неговото Слово, следва Го, споделя Неговия път, става Негово семейство, и заедно с тази общност Той подготвя и изгражда Своята Църква.
И така, от какво се ражда Църквата? Тя се ражда от най-висшата проява на любов на Кръста, от пронизаното ребро на Исус, от което изтичат кръв и вода – символ на тайнствата Евхаристия и Кръщение. В Божието семейство, в Църквата, източник на жизнена сила е любовта към Бог, която намира конкретен израз в любов към Него и към останалите, към всички, без разлика и без мярка. Църквата – това е семейство, в което всички обичат и са обичани.
Кога Църквата проявява себе си? Ние чествахме това предишните две недели; тя проявява себе си, когато дарът на Светия Дух изпълва сърцата на апостолите и ги насърчава да излязат и да започнат пътя на проповядване на Евангелието и да разпространяват Божията любов.
И днес някои казват: „Христос – да, Църквата – не”. Така те приличат на тези, които казват: „Вярвам в Бог, но не и в свещениците”. Но именно Църквата е тази, която ни носи Христос и ни отвежда при Бог; Църквата – това е голямото семейство на Божиите деца. Разбира се, в нея има и човешки черти; тези, които я съставляват, пастирите и вярващите, имат недостатъци, несъвършенства, грехове, има и ги тези неща и при Папите, и те са много, но най-прекрасното се състои в това, че когато разберем, че сме съгрешили, срещаме милосърдието на Бог, Който винаги прощава. Не забравяйте това: Бог винаги прощава и приема в Своята прощаваща и милосърдна любов. Някои казват, че грехът е оскърбление на Бог, но също и възможност за смирение, за да разберем, че има нещо още по-прекрасно: Божието Милосърдие. Нека помислим над това.
Нека днес се запитаме: колко силно обичам Църквата? Моля ли се за нея? Чувствам ли себе си като част от семейството на Църквата? Какво правя, за да бъде тя една общност, в която всеки да се чувства приет и разбран, да усеща милосърдието и любовта на Бог, която обновява живота? Вярата е дар и акт, който ни касае лично, но Бог ни призовава да живеем нашата вяра заедно, като семейство, като Църква.
Нека се помолим на Господ, та по-специално в тази Година на Вярата, нашите общности и цялата Църква да стават все повече истински семейства, които живеят в Божията топлина и я носят на околните”.

Източник на текста: www.vatican.va
Източник на видеоматериала: Rome Reports
Превод на текста: www.catholic-news.bg