Catholic-news

Втората дума – да решаваш. Мария не живее „прибързано”, с безпокойство, а, както подчертава Св. Лука, Тя „пазеше всички тези думи в сърцето Си” (срв. Лк 2, 19. 51). И в решаващия момент на Благовещението Тя пита: „Как ще бъде това?” (Лк 1, 34). Но не се спира дори за момент размисъл; Тя прави стъпка напред – решава. Тя не живее прибързано, обаче когато е необходимо – „тръгва набързо”. Мария не позволява да бъде увлечена от събитията, не бяга от трудността на вземане на решение. И това се случва както в главното решение, което ще промени Нейния живот: „Ето слугинята Господня…” (срв. Лк 1, 38), така и в най-прозаичните, но също важни решения. Идва ми на ум епизода със сватбата в Кана (срв. Ив 2, 1-11): тук също е очевиден реализмът, конкретността, човечността на Мария, която се отнася с внимание към фактите, към проблемите. Тя вижда и разбира трудността на младите съпрузи, чието празнично вино свършило. Тя размисля и знае, че Исус може да направи нещо, и решава да се обърне към Сина Си, за да се намеси: „Вино нямат” (срв. ст. 3). Тя решава.
В живота трудно се вземат решения. Често ние сме склонни да ги отлагаме, да позволяваме да други да решават вместо нас, често предпочитаме да плаваме по течението, увлечени от събитията, следвайки моментната мода; понякога ние знаем какво трябва да направим, но нямаме смелостта да го сторим, или това се оказва твърде трудно за нас, защото означава да вървим срещу течението. В деня на Благовещение, в деня на Посещението, при сватбата в Кана Мария върви срещу течението; Тя слуша Бог, размишлява и се опитва да разбере реалността, като решава изцяло да се довери на Бог, решава да посети своята стара братовчедка, бидейки тя самата бременна, решава да се довери на Сина с настойчивост, за да спаси радостта на сватбеното тържество.

И третата дума – да действаш. Мария се отправила на път и „тръгна набързо…” (срв. Лк 1 ,39). Миналата неделя подчертах този начин на Мария да действа: въпреки трудностите и порицанията, които получила за това Свое решение да тръгне, Тя не се спира пред нищо. И тук Тя тръгва „набързо”. В молитвата, пред Бог, Който говори, Мария, обмисляйки и размишлявайки над фактите от Своя живот, не бърза, не се оставя да се поддаде на влиянието на момента, не позволява да бъде увлечена от събитията. Но когато й става ясно какво иска от Нея Бог, какво трябва да прави, Тя не се бави, не отлага, а тръгва „набързо”. Св. Амброзий казва: „Благодатта на Светия Дух не търпи забавяне” (Expos. Evang. sec. Lucam, II, 19: PL 15,1560). Действието на Мария е последица от Нейното послушание към думите на Ангела, но това е послушание с любов. Тя отива при Елисавета, за да й бъде полезна; и излизайки от Своя дом, от Самата Себе Си, с любов носи най-ценното, което има – Исус; Тя носи Своя Син.
Понякога и ние се спираме, слушаме, размишляваме над това какво трябва да направим, какво можем, дори често разбираме кое решение трябва да се вземе, но не преминаваме към действие. И най-вече самите ние не тръгваме „набързо” към другите, за да им помогнем, да ги разберем, да им покажем нашата любов, да им отнесем, подобно на Мария, най-ценното, което имаме и което сме получили – Исус и Неговото Евангелие, чрез слово и преди всичко – чрез конкретното свидетелство на собствения си живот.