Catholic-news

Папа Франциск прие днес преди обяд в аула „Павел VІ“ група ученици от йезуетски училища в Италия и Албания. Той беше подготвил реч за учениците, учителите и йезуитите, но я остави настрана, за да започне разговор с децата, младежите и тези, които ги придружаваха: „Това тук са пет страници! Малко скучно… Да направим така: ще обобщя накратко и след това ще дам този текст на провинциала, ще го дам и на о. Ломбарди, така че всички вие да го имате. А сега има възможност някои от вас да зададат няколко въпроса и така да можем да си поговорим.“
Учениците попитаха Папата дали продължава да вижда приятелите си, дали е искал да стане Папа, защо е станал йезуит, дали му е било трудно да остави семейството си, за да постъпи в ордена. Младеж от Неапол помоли Папата да подкрепи младежта в Италия, която се намира в трудно положение. Един от учителите постави въпроса за ролята на християните в политиката. Едно момиче попита Папата дзащо се е отказал да живее в Апостолическия дворец и да използва голяма кола: „Това отказ от богатството ли беше?“
Папата отговори, че не е било само въпрос на богатство: „За мен това е проблем на личността ми. Имам нуждата да живея сред хората и ако живеех сам, може би малко изолиран, нямаше да ми бъде добре.“ „Но аз не мога да живея сам, разбирате ли? Освен това мисля, че времето ни казва толкова много за бедността по света и това е скандал. Бедността по света е скандал. В свят, в който има толкова много богатства, толкова много ресурси, за да се даде на всички храна е непонятно, че има толкова много гладуващи деца, толкова много деца без образование, толкова бедни.“
Днес стоим пред една крещяща бедност: „Всички ние трябва да мислим дали можем да станем по-бедни: и всички трябва да го направим.“ Затова е необходимо да се запитаме: „Как да стана малко по-беден, за да приличам повече на Исус, който е бил беден учител?“ Ето защо неговото решение няма връзка с „проблем на лична добродетел“: „Просто не мога да живея сам.“ По отношение на колата Папата подчерта, че е важно да нямаме толкова много неща и да станем малко по-бедни.
В предварително подготвената си реч Папа Франциск разказва един случай из живота на свети Игнатий Лойола. През 1537 г. той пътувал до Рим с група от първите си последователи. Когато го попитали: „Какво ще отговорим, когато ни попитат кои сме?“, той отвърнал спонтанно: „ще кажем, че сме `Обществото на Исус`“. Това амбициозно име целяло да покаже една много тясна приятелска връзка с Исус. „Те били разбрали, че Исус е голям учител в живота и пример за живот и че не само ги учел, но и ги канел да го следват по този път.“
„Ако сега ви попитам: защо ходите на училище? Какво ще отговорите?“ Училището е една от онези възпитателни среди, в която децата растат, за да научат за живота, за да станат възрастни мъже и жени, „които са способни да тръгнат и да поемат по пътя на живота“.
Папата изтъкна две ценности: свободата и служението. „Ние сме свободни за доброто. Затова не се страхувайте да плувате срещу течението, дори когато това не е просто“. Да си свободен, за да избираш винаги доброто „е трудно, но то ще ви направи хора, които имат гръбнак, които знаят да се срещнат с живота, хора с кураж и търпение“. Вътрешната свобода и духът на служението „са необходими за духовното формиране“.
Папата се обърна и към възпитателите и йезуитите, а също и към родителите. Да възпитаваш не е професия, а нагласа, начин на съществуване. За да възпитаваш, трябва да излезеш от себе си и да си сред младите хора, да ги придружаваш през етапите на тяхното развитие и да бъдеш на тяхна страна, каза Папата.