Catholic-news

Проповед за 10-а Обикновена неделя

В днешното Евангелие за 10-а Обикновена неделя виждаме две шествия, които вървят в противоположни посоки, вървят едно спрямо друго, едно срещу друго. Начело на едното шествие виждаме Исус, другото шествие е погребално, начело на което върви майка, вдовица, чийто единствен син е починал.
Защо казвам „шествие”? Защото и Исус, и тази майка, не вървят сами. Четем, че Исус дошъл в града, наречен Наин; и с Него вървяло множество от учениците Му и множество народ. А учениците и многото народ – това е истинско шествие. От друга страна, майката… И пак четем, че много народ преминавал с нея през града. Пак шествие.
Драги братя и сестри, представете си тези две шествия, а в тях – тълпите хора, които вървят един до друг.
Какви са тези шествия? Шествието на Исус можем да определим или да наречем „шествието на живота”. Освен, че Исус излекувал, по-точно – съживил този младеж, същото това множество след Исус свидетелства, че народът търсел нещо в Исус, че е получил нещо от Него, щом са пожелали да Го следват. Те получили нова надежда, нов смисъл да живеят, нов духовен живот. Това е истинско шествие на живота.
Другото шествие е шествие на смъртта: мъртъв младеж, плачеща майка (а освен това и вдовица), което в юдейската култура има още по-особено значение – това още повече усложнява нейното положение. И тези, които дошли да се простят и вървели след нея, плачели също с нея… Шествие на смъртта, мъката, сълзите.
Скъпи братя и сестри, нека се вгледаме в собствения си живот, в сърцето си, в начина си на живот, в своите приятели, околни, заобикалящата ни среда… и нека си поставим въпроса: в какво, в кое шествие вървя аз – в това на живота или в това на смъртта?
Имаме ли радост, надежда, щастие или напротив – печал, сълзи, вълнения, преживявания, страх?
Изпълнени с надежда и с радост били тези, които следвали Исус, както и тези, които, макар и да вървят в шествието на смъртта, срещнали Исус, и Той им подарил живота и радостта. Той им върнал живота. Променил посоката на техния живот. Само Той може това, само Той го може.
Прекрасен знак за такова шествие на живота е празникът Тяло и Кръв Христови, който чествахме миналата неделя. В това шествие ние вървим след Исус, пеем песни, слушаме Неговото слово, молим се, и по пътя срещаме разни хора, които често не познават този Източник на Радост, Източник на Живот.
Къде днес можем да срещнем това шествие на живота? В Църквата! Христовата, Вселенска Църква – това е шествие на живота, шествие на Исус.
Такова едно шествие през живота си среща Савел – след това Св. Павел. И днес във второто четиво в Посланието до галатяните, четем за това свидетелство: „Слушали сте на някогашното мое поведение в юдейството, че аз прекомерно гонех Божията Църква и я разорявах, и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. А когато Бог, който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез благодатта Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците – аз веднага не се съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли…”.
Можем да кажем за него, че той бил ревностен човек. Той ревностно гонел, преследвал Църквата, но след това, след обръщането, също толкова ревностно проповядвал Евангелието. Той срещнал шествието на живота, променил посоката на живота си, срещнал Исус и намерил смисъл, нов смисъл за своя живот.
Скъпи братя и сестри, не е достатъчно да сме в Църквата, за да се считаме за участници в шествието на живота. Понякога ходим на църква по навик, но това не променя живота ни, не ни влияе, ние не отваряме сърцата си за Исус, за Неговата любов, благодат, изцеление, затова ходим тъжни, плачем, губим смисъла на живота.
Наскоро бях в отпуск, в Полша, и там в една енория попаднах на интересен случай, една интересна идея на енориста. Имаше Първо Причастие. В рамките на подготовката този свещеник отделяше повече внимание на родителите, отколкото на децата (това много ми хареса). Ходеше с тях на духовни упражнения, канеше разни гости, интересни, задълбочени хора – това, може да се каже, бе една истинска духовна формация. И след това, онова, което бе някак необичайно – по време на литургията за Първото Причастие на децата, той помоли родителите вместо проповед да дадат своето свидетелство – какво им е дала тази подготовка за Първото Причастие на техните деца?
Много от тях споделиха и често го казваха, че са ходели на църква по навик, но сега „забелязахме, че вярата е нещо повече, това е нов смисъл на живота, че вярата не е само неделната литургия, но тя е целият наш живот, който преживяваме с Исус. Ето защо ни бе нужна подготовката за Първото Причастие на нашите деца – повече, отколкото на самите деца”.
Ето ги, тези съпрузи и родители – те срещнали живия Исус, срещнали шествието на живота! Добре би било по време на тази ваканция или отпуска и ние намерим време и възможност, за да участваме в някакви духовни упражнения, за да се погрижим за своя духовен живот.
И нека се опитаме по-дълбоко, в молитва, да преживяваме Светата Литургия, а след литургията нека останем още няколко минути, за да благодарим, за да срещнем дълбоко лично с Исус и да осъзнаем тази среща.
Трябва да отделим време на Бог, да Му дадем време, възможност да ни намери, срещне, излекува, благослови, утеши и даде нов смисъл на нашия живот.

Господи Исусе, Който водиш прекрасното шествие на живота, благодаря Ти за Твоята Свята Вселенска Църква. Благодаря Ти, че познах тази Църква и мога да Те следвам в шествието на живота. Моля Те, обнови моята вяра, не позволявай да се потопя в грижите на този свят. Дай ми да осъзная по-дълбоко ценността на вярата, молитвата, обожаването. Бъди Господ и Цар на моя живот! Моля Ти се и за тези, особено мои познати, които са напуснали Твоето шествие на живота, да се върнат в него. Амин.

Превод: www.catholic-news.bg