Епископ Георги Йовчев: „Нека у нас се разбуди ревността да бъдем апостоли“

29 юни 2013, 18:48

Днес верните от енория „Св.Йосиф“ в София изживяха радостта от празника на светите апостоли Петър и Павел заедно със своя пастир, Софийско-Пловдивският епископ, монс. Георги Йовчев, който председателства Светата Евхаристия от 10.30 ч. в съслужие с отец Елко Терзийски, OFM Cap.
В проповедта си монсеньор Йовчев обърна внимание, че празникът е повече духовен и че има една цел – да покаже на Църквата, че Исус Христос не е оставил идеята на християнството да бъде свободна идея, да се трансформира от всеки както му се иска, а е установил апостолите и по-специално свети Петър да запазят учението чисто и неопетнено. На Петър той поставя задачата да ръководи и пази спасителното учение. Епископ Йовчев се спря на възловите моменти от живота на апостола, припомни, че той не е бил кротък човек, а силен характер, понякога избухлив, трудно приемащ мнението на другите – виждаме добре това в реакцията му, когато Андрей му съобщава, че са намерили Месията. Когато обаче Петър се среща очи в очи с Исус, у него нещо започва да се променя и след необикновения богат улов в морето моли Господ да си иде от него. Но по-късно Петър, който осъзнава, че е обикновен, грешен човек, ще разбере, че е избран не поради своите качества или заради красноречие, защото Исус избира всеки един от нас, дава на всеки един определен път. Владиката подчерта, че Петър не е направен шеф на Църквата, а е избран за камъка, на който тя ще се строи, за да направлява и укрепва другите във вярата. В Рим, по време на преследванията на християните, когато Петър бяга от гоненията, Исус отново му се явява, за да му напомни за какво е избран, като му казва: `Върни се в Рим, защото аз трябва отново да умра на кръста, но не аз ще го направя този път, а ти.“ Петър разбира, че трябва да даде живота си и да пролее кръвта си за своя Господ и дори смята, че не е достоен да умре като него на кръста, поради което е разпънат с главата надолу. Наследници на Петър са епископите на Рим – Бог ги постави, за да бъдат видимата глава на Църквата, за да бъде ръководена тя от смъртни човеци.
Спирайки се на личността на свети Павел, епископ Йовчев напомни колко ревностно е преследвал той християните преди обръщането си, в съответствие с разбиранията на еврейското учение, чийто представител и защитник бил, което смятало последователите на Христос за секта. По пътя за Дамаск Исус се явява на Павел, който пада озарен от светлината и преживява мига на благодатта – от враг на Христос той се трансформира изцяло, за да стане готов да отдаде живота си за него. Павел, който още като равин много добре познавал Свещеното Писание, умеел да изважда богатствата от Стария Завет и да ги поставя в новия живот. Както чешмата тече непрекъснато, така и благодатите постоянно се изливали над него – Свети Дух му давал толкова много. Владиката разказа за личното си преживяване, когато посетил във Филипи мястото, където свети Павел кръстил Лидия, първата жена в Европа, приела Светото Кръщение. Там в памет на това събитие се издига църква, която се използва само за извършване на тайнството Кръщение. Монсеньор Йовчев подсказа на своите верни, че могат като поклонници да посетят това свято място, намиращо се недалеч от София. Свети Павел също умира с мъченическа смърт, посечен с меч в Рим. Епископ Йовчев напомни думите на свети Йоан Златоуст, че Рим не е велик заради императорите, които е имал, а защото в него мъченически са умрели светите Петър и Павел. Завършвайки, Софийско-Пловдивският владика отправи пожелание и у нас да се разбуди ревността да бъдем апостоли, не в тези големи измерения, но да бъдем апостоли на Божието Слово за наше спасение и за спасението на другите.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар