Catholic-news

На 5 юли 2013 г. Папа Франциск подписа декрет, с който признава извършването на чудо от страна на Всемогъщия Бог, по застъпничеството на Алваро дел Портильо. С това е открит пътя към беатификацията на епископа от Opus Dei.
Отец Алваро дел Портильо (1914-1994) е първият приемник на основателя на Opus Dei Св. Хосемария Ескрива (1902-1975). Той се присъединява към Opus Dei през 1935 г. Когато организацията получава статут на „персонална прелатура“ през 1983 г., Портильо става неин прелат. През 1991 г. Бл. Папа Йоан-Павел ІІ го ръкополага за епископ.
Отец Алваро бил най-преданият духовен син на основателя. Той ясно осъзнавал своето предназначение – да помага на Св. Хосемария да осъществява божествената мисия, като помага с максимална щедрост и мъдрост, а след смъртта на основателя – да продължи делото му с максимална вярност.
Отец Алваро изпитал върху себе си зверствата на комунизма. Когато в Испания избухнала гражданската война, той бил на 22 години. Заради това, че бил практикуващ вярата си християнин, често го хвърляли в затвора, където бил подлаган на физическо и психологическо насилие, карали го да яде човешки изпражнения. Но дон Алваро не говорел за такива неща. Той говорел за прошка и милосърдие.
По своя темперамент Алваро дел Портильо е противоположност на Св. Хосемария Ескрива, но в добродетелността си твърде много приличал на него. Тези двама гиганти в светостта се отличавали с великодушие, както и с устремеността на сърцето, ума и волята към великото.
Отец Алваро починал в Рим на 23 март 1994 г., няколко часа след литургията, отслужена от него в Йерусалим – на мястото, където Христос бил с апостолите по време на Тайната вечеря. След като разбрал за неговата смърт, Папа Йоан-Павел ІІ дошъл да се моли пред тленните му останки. Вместо да измоли заупокойна молитва, той запял богородичния химн „Царице небесна“ и произнесъл славословието в чест на Пресвета Троица. Йоан-Павел ІІ знаел, че първият приемник на основателя на Opus Dei е свят и че светците нямат нужда от заупокойни молитви.
Алваро дел Портильо бил доктор на техническите науки и работел като инженер по комуникациите. Имал също така и докторски степени по философия и филология, както и по каноническо право. Бил е консултант към различни конгрегации на Светия Престол. Участвал е в работата на Втория Ватикански събор – първоначално като президент на предподготвителната комисия по делата на миряните, а впоследствие – като секретар на комисията по делата на клира, както и като консултант към други комисии. Неговите книги „Верните и миряните в Църквата“ (1969) и „За свещенството“ (1970) са до голяма степен плод на неговия опит. Като член на комисията по преразглеждане на Кодекса на каноническото право на Католическата Църква, той е участвал в разработването на сега действия кодекс.