Catholic-news

Публикуваме пълен превод на проповедта, която Папа Франциск произнесе по време на днешната неделна литургия във ватиканската базилика „Св. Петър“, в която участваха семинаристи и новисти от цял святл

Скъпи братя и сестри,
Вчера вече имах радостта да се срещна с вас, а днес нашият празник е още по-голям, защото сме се събрали за Евхаристията в деня Господен. Всички вие тук сте семинаристи, новисти и новистки, млади хора по пътя на призванието, дошли от целия свят, вие представлявате младостта на Църквата! Ако Църквата е Христова Годеница, то вие, в някакъв смисъл, представлявате момент от нейното сгодяване, пролетта на призванието, времето за откриване, самопроверка, утвърждаване. И това е едно прекрасно време, когато се поставят основите на вашето бъдеще. Благодаря ви, че дойдохте!
Днес Божието Слово ни говори за мисията. От какво се ражда мисията? Отговорът е прост: тя се ражда от призива на Господ, и този, който е призван от Него, е призван, за да бъде изпратен. Но какъв трябва да бъде стилът на изпратения? Какви са ориентирите на християнската мисия? Днешните четива ни предлагат три ориентира: радостта от утехата, кръста и молитвата.
1. Първият елемент е радостта от утехата. Пророк Исайя се обръща към един народ, преминал през мрачния период на изгнаничеството и преживял трудно изпитание. Но сега за Йерусалим е настанало време на утеха; скръбта и страхът трябва да отстъпят място на радостта. „Развеселете се… радвайте се… възрадвайте се радостно с него“ – казва пророкът (66, 10). Това е велик призив за радост. Защо? В какво се състои причината за този призив за радост? Защото Господ излива над Светия град и неговите жители „поток“ от утешения – по такъв начин те ще бъдат изпълнени с утеха, с поток от майчина нежност: „На ръце ще ви носят и на колене ще ви галят“ (ст. 12). Както майката държи детето на коленета си и го гали, така и Господ ще го прави и ще го прави с нас. Това е и потокът от нежност, който ни дава толкова много утешение. „Както някого утешава майка му, така ще ви утеша и Аз“ (ст. 13). Всеки християнин, и особено ние, е призван да бъде носител на това послание на надеждата, което дава спокойствие и радост: утехата от Бог и Неговата нежност по отношение на всеки. Но за да бъдем такива носители, най-напред трябва ние самите да изпитаме радостта да бъдем утешени от Него, да бъдем обичани от Него. Това е важно, за да може нашата мисия да бъде плодотворна: да чувстваме утехата на Бога и да я предаваме на другите! Случвало ми се е да виждам някои посветени лица, които се боят от Божията утеха и… те, бедните, страдат, защото се боят от тази нежност на Бога. Но не се страхувайте: нашият Господ е Господ на утехата. Господ е Отец, и Той казва, че ще се отнася към нас така, както майка към дете, с цялата нежност. Не се страхувайте от утехата на Господ. Призивът на Исайя трябва да звучи и в нашите сърца: „Утешавайте, утешавайте Моя народ“ (40, 1), и да стане наша мисия. Да намерим Господ, Който ни утешава, и да тръгнем да утешаваме Божия народ – ето я и мисията. Хората днес, без съмнение, се нуждаят от думи, но повече от всичко те се нуждаят от това ние да свидетелстваме на тях за милосърдието и нежността на Господ, Който сгрява сърцата, пробужда надеждата и привлича хората към доброто. Само каква радост – да носим Божието утешение на останалите!
2. Вторият ориентир за мисията е Христовият Кръст. Св. Павел, обръщайки се към галатяните, казва: „Аз не желая да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (6, 14). И той говори за рани, за раните на разпънатия Исус, като за белег, като за отличителен знак за неговия живот на Апостол на Евангелието. В своето служение Павел изпитал страданията, слабостта и поражението, но също и радостта и утехата. Това е Пасхалната тайна на Исус – тайна на смъртта и възкресението. И именно това, че Павел позволил да се уподоби в смъртта на Исус, му позволило да стане съучастник в Неговото възкресение, в Неговата победа. В часа на тъмнината, в часа на изпитанието, все още присъства и действа искрата на светлината и спасението. Пасхалната тайна е живото сърце на мисията на Църквата! И ако ние вътрешно останем с тази тайна, ние сме защитени както от светската и триумфална визия за мисията, така и от разочарованието, което може да се появи в резултат на изпитанията и несгодите. Плодотворността на пастирството, плодотворността на известяването на Евангелието се измерва не с успеха или неудачите съгласно критериите за оценка от човешка гледна точка, но се съобразява с логиката на Исусовия Кръст, която е логика на откритостта и жертвата, логика на любовта. Именно Кръстът, – неизменно Кръстът с Христос, защото често ни предлагат кръст без Христос: такъв при нас не минава!, – та именно Кръстът, неизменно Кръстът с Христос, гарантира плодотворността на нашата мисия. И именно с Кръста, най-висш акта на милосърдието и любовта, ние бяхме възродени като „нова твар“ (Гал 6, 15).
3. И накрая, третият елемент – молитвата. В Евангелието чухме: „и така, молете Господаря на жътвата да изпрати работници на Своята жътва“ (Лк 10, 2). Работниците на жътвата не се подбират чрез рекламни кампании или призиви за служение и щедрост: те са „избрани“ и „изпратени“ от Бога. Той избира, Той изпраща, Той дава мисията. Затова е важна молитвата. Както ни повтаряше Бенедикт ХVІ, Църквата не е наша, а Божия; а колко пъти ние, посветените, си мислим, че тя е наша! Правим с нея… всичко, което ни хрумне. Но тя не е наша, тя е Божия. Полето, което трябва да обработваме, е Негово. По такъв начин мисията – това е на първо място благодат. И ако апостолът е плод на молитвата, то в нея той намира светлина и сила за своята дейност. Всъщност нашата мисия престава да носи плод, та дори нещо повече – просто спира, в онзи момент, в който се прекъсва връзката ни с източника, с Господ.
Скъпи семинаристи, скъпи новисти и новистки, скъпи младежи и девойки, стъпили на пътя на призванието. Един от вас, един от вашите възпитатели ми каза онзи ден: „Еvangéliser on fait à genoux“ – „Евангелизацията се прави на колене“. Запомнете: „Евангелизацията се прави на колене“. Бъдете винаги мъже и жени на молитвата! Без постоянни отношения с Бог, мисията става професия. Какво работиш ти? Шивач, готвач, свещеник… Ти работиш като свещеник? Ти работиш като монахиня? Не. Това далеч не е професия, а нещо друго. Винаги има риск да се изпадне в излишна деятелност, като се разчита твърде много на структурите. Ако се вгледаме в Исус, ще видим, че преди всяко важно решение или събитие Той се потапя в дълбока и дълга молитва. Нека развиваме съзерцателното измерение, дори при лавина от най-спешни и неотложни задължения. И колкото повече мисията изисква вие да вървите по периферията на живота, толкова по-тясно вашето сърце ще трябва да се съединява със сърцето на Христос, изпълнение с милосърдие и любов. В това и се състои тайната на плодотворното пастирство, на плодотворността на Господния ученик!
Исус изпраща Своите без „кесия, ни торба, ни обуща“ (Лк 10, 4). Разпространяването на Евангелието не гарантира нито брой хора, нито престиж на учреждението, нито количеството на ресурсите. Това, което е важно, е да бъдем пронизани от любов към Христос, да позволим да бъдем водени от Светия Дух и да сведем своя живот до живота на дървото, т.е. към Кръста Господен.
Скъпи приятели, с голямо упование ви препоръчвам на застъпничеството на Пресветата Дева Мария. Тя е Майка, помагаща ни да вземаме окончателни решения свободно и без страх. Нека Тя ви помага да свидетелствате с радост Божията утеха, да не се страхувате от радостта; нека ви помага да се съобразявате с логиката на любовта на Кръста и да растете все повече и повече в дълбоко единение с Господ в молитвата. Тогава вашият живот ще бъде богат и плодотворен!

Превод: www.catholic-news.bg