Catholic-news

От 04 до 07. 07. 2013 година в центъра на България, близо до град Казанлък, в подножието на Стара планина се проведе 37 –то Мариаполи – годишна духовна среща на Движението на фоколарите. Участие взеха 88 души, деца, младежи, възрастни.
Темата на тази година е любовта към брата, изразена в мотото: „Другият е другото ми аз”. Освен основната тема подготвена от Мария Воче, в момента председателка на движението след смъртта на Киара Лубик, чухме и няколко преживявания свързани с любовта към ближния, споделени от приятели.
Запознахме се и с живота на първият виетнамски кардинал Ван Туан, в деня на отварянето на процеса за неговата беатификация. Като епископ, кардинал Ван Туан , без съд и присъда, е преживял 13 години ужасите на комунистическите виетнамски затвори, 9 от които в тъмница. Въпреки строгия режим той не е престанал да обича своите надзиратели, дори измислял различни форми на любов до такава степен, че те ставали негови приятели.
Особено силен момент беше времето за прошка. За да обичаш ближния първо трябва да простиш или да поискаш прошка. Не по-малко важно е да простиш и на самият себе си. В тишина всеки сам пред Бог и ближния написа това, което таеше в сърцето си. А след това хвърлихме всичко в Божията любов – в запален огън – и продължихме на чисто взаимната любов.
Програмата беше разнообразна. Чрез видеозапис пътувахме с нашите младежи (Джен – нова генерация) до Будапеща, където те заедно с младежи от цял свят преживяха радостта на Дженфест с мотото „Да изградим мостове”.
Надникнахме, в това време на всеобща криза, и в света на икономиката. Марта Панчева – специализирала икономика в университета към Движението на фоколарите, ни представи „новата икономика”, която преди години бе предложена от Киара Лубик и която се разпространява в света. Това е икономика, в основата на която е любовта към човека, а не печалбата.
Всичко беше много хубаво, защото всеки се стараеше да живее закона на Мариаполи – любовта към другия. Когато дойде време да се разделим си казахме: „защо не останем тук, заедно…”, но всеки от друга страна беше решен да занесе огъня на любовта, който заедно запалихме там където Божията любов, Божията воля го бе поставила. Сигурни в това с усмивки и песни, не със сълзи се разделихме!

От Фоколара в България