Catholic-news

Публикуваме пълния текст на размишлението на Папа Франциск по време на последния „Ангел Господен“ (21 юли 2013 г.) преди заминаването му за Бразилия.

Преди молитвата „Ангел Господен“:
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
И тази неделя продължаваме да четем десетата глава от Евангелието от Лука. Днешният откъс е за Марта и Мария. Кои са тези жени? Марта и Мария – сестрите на Лазар, са верни ученици на Господа, живеещи във Витания. Св. Лука ги описва така: при нозете на Исус Мария „слушаше речта Му” (срв. Лк 10, 39-40). Те и двете оказват гостоприемство на Господ, отседнал в дома им по време на път, но правят това по различен начин. Мария пада при нозете на Исус и слуша, докато Марта изцяло се вглъбява в това, което трябва да се прави, и е така заета, че се обръща към Исус, казвайки: „Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне” (ст. 40). А Исус й отговаря с мек укор: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, пък едно е само потребно” (ст. 41).
Какво иска да каже Исус? В какво се състои това „едно”, което е потребно? Преди всичко, важно е да разберем, че не става дума за противопоставяне между двете позиции – слушането и съзерцаването на словото Господне и конкретното служение в полза на ближния. Това не са две противоположни позиции, а напротив – два еднакво важни аспекта за нашия християнски живот; два аспекта, които не следва никога да разделяме – те трябва да бъдат в дълбоко единство и хармония. Защо тогава обаче Марта получава упрек, макар и мек? Защото тя смятала за важно само това, което правела в този момент, т.е. тя била изцяло погълната и загрижена от „дела”. За християнина делото на служение и милосърдие никога не е откъснато от главния източник на дейността ни – от слушането на Словото Господне, от пребиваването при нозете на Исус, както Мария, в положението на ученици. Затова Марта получила този упрек.
И в нашия християнски живот молитвата и действието трябва да бъдат в дълбоко единство. Ако молитвата не води до конкретно действие по отношение на бедния и нуждаещ се от помощ брат, по отношение на брата, който преживява трудности, това е една безплодна и несъвършена молитва. Но точно по същия начин, когато в църковното служение се отделя внимание само на действията, когато се отдава по-голямо значение на делата, на функциите, на структурите, като се забравя централното място на Христос и не остава време за диалог с Него в молитвата, тогава възниква опасност от служение на самия себе си, а не на Бог в лицето на нуждаещия се брат. Св. Бенедикт е изразил начина на живот, към който призовавал своите монаси в две думи: „ora et labora” („моли се и работи”). Именно от съзерцанието, от крепките приятелски връзки с Господ, в нас се заражда способността да живеем любовта на Бог, Неговото милосърдие, Неговата нежност и да носим всичко това на останалите. Точно по същия начин нашата работа с нуждаещия се брат, милосърдната ни работа в благотворителната дейност ни води към Господ, защото в нуждаещите се братя и сестри виждаме именно Господ.
Нека помолим Пресветата Мария, Майка на слушането и служението, да ни научи да размишляваме в сърцата си за Словото на Нейния Син, да се молим с вярност, за да бъдем винаги
внимателни към конкретните нужди на братята“.

След молитвата „Ангел Господен”:
„С любов приветствам всички присъстващи поклонници: семейства, енории, асоциации, движения и групи. Специално приветствам вярващите от Флоренция, Фоджа и Вила Кастели, и министрантите от Конселве, заедно с родителите. Виждам там долу един транспарант: „На добър път!”. Благодаря! Благодаря! Моля ви да ме придружавате духовно с молитва по време на пътуването, което ще започна в утрешния ден. Както знаете, тръгвам за Рио де Жанейро, в Бразилия, по случай ХХIII Световен младежки ден. Там ще бъдат много млади хора от цял свят. Мисля, че може да се нарече Седмица на младежта. Да, именно Седмица на младежта! Героите през тази седмица ще бъдат младите. Всички, които отиват в Рио, желаят да чуят гласа на Исус, да чуят Исус: „Господи, какво трябва да направя през живота си? Какъв е моят път?”. И вие също – не знам дали тук днес на площада има младежи: има ли младежи? Така, ето: вие също сте млади хора, които сте тук, на площада, и питате Господа: „Господи Исусе, какво трябва да правя с живота си? Кой е моят път?”. Нека поверим на застъпничеството на Пресветата Дева Мария, така обичана и почитана в Бразилия, тези въпроси: тези, които ще ги зададат младежите там, и тези, които вие днес задавате. И нека Божията Майка ни помага в този нов етап на поклонничество.
На всички пожелавам щастлива неделя! Добър апетит. Довиждане!“

Превод: www.catholic-news.bg