Catholic-news

Проповед
за възпоменанието на Св. Мария Магдалена

Автор: отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: www.catholic-news.bg

Мария Магдалена е удивителна личност. Даже може би тя е най-удивителният персонаж в Евангелието и цялата история на християнството. Със своя живот и с образеца на своята святост, Мария Магдалена, според мен, обобщава целия Нов завет: тя била грешница, но станала първата свидетелка на Възкресението и дори първа вестителка на Благата вест. Традицията на Църквата я нарича „апостол на апостолите”.
Свещеното предание на Църквата свързва с Мария Магдалена различни евангелски епизови: тя е тази, която на улицата в Йерусалим фарисеите обвиняват в прелюбодейство и искат да я убият с камъни; тя е тази от Витания, в дома на Лазар, която помаза нозете на Христос с драгоценно миро; тя е тази, която стоя в подножието на кръста, заедно Неговата Майка. Но може би най-трогателният момент от живота на Мария Магдалена, от тези, които знаем, е срещата й с Възкръсналия Спасител в градината при гроба. Тази среща обобщава за нас целия християнски опит от срещата с Бог. Първо, какво ни разказва Евангелието: Мария Магдалена стои при гроба и плаче. Тя дошла при гробницата, надявайки се да отдаде на любимия Учител последни почести, като помаже тялото Му с благовония, според обичая. Виждайки че камъкът е отвален и това, че гробът празен, тя повече нищо не вижда от сълзи, тя се затваря в своята мъка. Така и ние търсим Бог, търсим Неговата любов и искаме да Го обичаме, но когато не Го намерим там, където очакваме, ние униваме и се отчайваме.
Какво се случва след това? Мария „се обърна назад и видя Исус да стои, ала не знаеше, че е Исус”. Тази дума „обърна се” е по-дълбока, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Има едно тълкуване, според което Мария Магдалена се обръща към своето минало и там вижда присъствието на Господ – Този, Който някога й бил казал: „И Аз не те осъждам”. Така е и в нашия живот: за да преодолеем отчаянието, трябва да се обърнем към миналото и да видим божественото присъствие, ръката на Господ в нашия живот. И ето, Исус й казва: „Марийо”. Той я назовава по име, чак тогава тя Го познава и възкликва: „Равуни!”. Нека си представим как Магдалена се устремила към Христос. Всеки от нас има този опит, когато познае Бог в Неговата любов и близост, Бог, Който го зове по име. Стигайки до Бог, ние толкова много искаме Той винаги да остане с нас, желаем да Го запазим за себе си. Но Христос спира Мария Магдалена, казвайки: „Не се докосвай до Мен”. Това ни напомня епизода с Преображението, когато апостолите искат да построят три шатри и да останат, но Христос ги приканва да продължат нататък. Така и Магдалена Господ я праща при Своите ученици, казвайки: „Иди при Моите братя”.
Нека със своя пример и застъпничество Св. Мария Магдалена ни помага да осъзнаем Божието присъствие в нашия живот. Нека ни научи да слушаме гласа на Господ, който ни назовава по име и ни призовава да благовестим. Нека ни учи да свидетелстваме на нашите братя за Възкръсналия Христос. Мария прие Христос за градинар. Светите отци тълкували този знак, че Възкресението Христово ни отваря вратите на райската градина. Амин.