Catholic-news

По традиция, петъчната вечер от всяка Световна младежка среща е един от най-съкровените моменти. Това е младежкият Кръстен път, в който младежите пресъздават 14-те спирания на Исус по пътя към Голгота, молят се и размишляват. Стотици хиляди млади хора участваха в Кръстния път на плажа „Копакабана“ в Рио де Жанейро. В края на молитвата Папа Франциск произнесе една трогателна и изключително топла реч, която докосна сърцата на всички присъстващи – на място и пред телевизионните екрани. Публикуваме пълен превод на казаното от Светия Отец в тази нощ, която ще се помни дълго:

„Скъпи млади хора!
Дойдохме днес тук, за да вървим след Исус по Неговия път на страданието и любовта, по пътя на Кръста, който е един от най-важните моменти от Световния младежки ден. В край на юбилейната Година на Изкуплението блаженият Папа Йоан-Павел ІІ пожела да ви го повери на вас, младите, казвайки: „Носете го в света като знак на любовта на Исус към човечеството и известете на всички, че само в умрелия и възкръснал Христос има спасение и изкупление” (Слово към младежите, 22 април 1984 г., Insegnamenti VII, 1 [1984], 1105). Оттогава Кръстът премина през всички континенти и прекоси най-различни светове на човешкото съществуване, оставайки едва ли не натоварен с жизнените ситуации на многото млади хора, които са го виждали и носили. Никой не може да се докосне до Кръста на Исус, без да остави на него нещо свое и без да вземе нещо от Исусовия Кръст в своя живот. Бих желал днес, като придружавате Господ, във вашите сърца да намерят отклик три въпроса: Какво оставихте на Кръста вие, скъпи младежи и девойки от Бразилия, за тези две години, докато той прекосяваше вашата огромна страна? И какво остави Кръстът на Исус във всеки от вас? И накрая, на какво ни учи този Кръст в нашия живот?
Древното предание на Римската Църква гласи, че апостол Петър, напускайки града, за да се спаси от преследванията на Нерон, видял Исус, Който вървял в обратната посока, и поразен от това, попитал: „Господи, къде отиваш?”. Отговорът на Исус бил: „Отивам в Рим, за да ме разпънат отново”. В този момент Петър разбрал, че трябва да следва Господ със смелост, до край, но преди всичко той разбрал, че никога не е бил сам по пътя; с него винаги бил Исус, Който от любов към него бил приел смъртта на Кръста. Ето, Исус със Своя Кръст върви по нашите пътеки, за да вземе върху Себе Си нашите страхове, нашите проблеми, нашите страдания, дори най-тежките. Чрез Кръста Исус се съединява с мълчание към жертвите на насилие, които повече не могат да викат, особено невинните и беззащитните; чрез него Исус се съединява със семействата, които преживяват трудности, които оплакват загуба на свои деца или страдат, виждайки ги, че са станали жертви на такъв изкуствен рай като наркотиците; чрез него Исус се съединява с всички хора, които страдат от глад в един свят, в който всеки ден се изхвърлят тонове храна; чрез него Исус се съединява с тези, които търпят гонения заради своята религия, идеи или просто заради цвета на своята кожа; чрез него Исус се съединява с множеството млади хора, изгубили доверие в политическите институции, защото виждат егоизма и корупцията, или които са изгубили вяра в Църквата и дори в Бога заради непоследователност на християни и на служители на Евангелието. В Кръста на Христос е страданието и грехът на човека, в това число и нашия, и Той приема всичко с разтворени обятия, поема на Своите плещи нашите кръстове и казва: „Смело! Ти не го носиш сам! Аз го нося с теб, Аз победих смъртта и дойдох да ти дам надежда, да ти дам живот” (срв. Ив 3, 16).
Така ние можем да отговорим и на втория въпрос: какво остави Кръстът в тези, които са го видели, в тези, които са се докоснали до него? Какво оставя той във всеки от нас? Той оставя едно благо, което никой не може да ни даде – сигурността в непоколебимата любов към нас. Толкова голяма любов, че тя влиза в нашия грях и го прощава, влиза в нашите страдания и ни дава сили да ги понесем, влиза даже в смъртта, за да я победи и да ни спаси. В Христовия Кръст е заключена цялата любов на Бог, Неговото безкрайно милосърдие. На тази любов ние можем да се доверим, можем да вярваме в нея. Скъпи младежи и девойки, нека се доверим на Исус, нека изцяло се поверим на Него (срв. енциклика Lumen Fidei, 16)! Само в умрелия и възкръснал Христос ще намерим спасение и изкупление. Когато сме с Него, злото, страданието и смъртта нямат последната дума, защото Той ни дава надежда и живот: Той превърна Кръста от оръдие на омразата, поражението и смъртта в знак на любовта, победата и живота.
Първото име, което било дадено на Бразилия, било просто Terra de Santa Cruz – „земя на Светия Кръст”. Христовият Кръст стъпил преди пет века не само на бразилския бряг, но и в историята, сърцата и живота на народа на Бразилия и отвъд нейните предели. Тук ние остро чувстваме страдащия Христос като един от нас, като Този, Който споделя нашия път до край. Няма такъв кръст в нашия живот, бил той по-голям или по-малък, който Господ да не споделя с нас.
Но Христовият Кръст ни призовава също и да „се заразим” от тази любов и по този начин винаги да гледаме на другия човек с милосърдие и любов, особено на тези, които страдат, които се нуждаят от помощ, които очакват дума или жест; той ни учи да забравяме за себе си, за своите интереси, за да тръгнем към тях и да протегнем ръка. Колко лица придружавали Исус по Неговия път към Голгота: Пилат, Симон Киринеец, Мария, жените… Ние също можем да се окажем в очите на другите като Пилат, който не смее да тръгне против течението, за да спаси живота на Исус, и си измива ръцете. Скъпи приятели, Христовият Кръст ни учи да бъдем като Симон Киринеец, който помага на Исус да носи тежкото дърво, като Мария и другите жени, които не се страхуват да придружат Исус до края, с любов и нежност. А ти, какъв си – като Пилат? Или като Симон Киринеец? Или като Мария?
Скъпи младежи и девойки, нека отнесем при Христовия Кръст нашите радости, нашите страдания, нашите неуспехи; ще намерим едно открито сърце, които ни разбира, прощава, обича и ни призовава да носим същата тази любов в живота си и да обичаме всички наши братя и сестри със същата тази любов. Така да бъде!“.

Превод: www.catholic-news.bg