Catholic-news

Утре, 2 август 2013, заедно с поклонниците, които до 10 август ще вървят пеш от Вроцлав до Ченстохова, „тръгва“ и групата на духовните поклонници. Какво трябва да правим през тези дни, за да участваме пълноценно в поклонението?
• Да свързваме всекидневния кръст (страдание, болест, самотност, увреждания и всвякакви трудности) с кръста на хората вървящи пеша от Вроцлав до Ясна Гура.
• Да преживяваме лични духовни упражнения – също “по пътя”, въпреки, че са реализирани в своя дом, а може би ограничени от размерите на леглото, но също (а може би даже повече) ценни, плодотворни и измолващи дъжд от благодати за себе си и за другите.
• Добре да обмислим благодарствени и молителни намерения, които да можем да представим пред Богородица.

На нашия сайт можете да намирате и размишленията за деня. На добър духовен път! Да вървим заедно в молитвата!

ПРОЛОГ

Четвъртък, 1 август 2013 г.

Възпоменание на св. Алфонс Мария де Лигуори, епископ и доктор на Църквата

Заглавие: Аз съм просто един поклонник (папа Бенедикт XVI)

Мото: Наследник на Петър, вчера, днес и утре, е винаги призван да утвърждава братята си в това огромно съкровище, което е вярата, която Бог дава като светлина по пътя на всяко човешко същество (Папа Франциск).

Вроцлавското Поклонение пеша на Ясна гора ще се проведе тази година за 33-и път, за да достигне по своеобразен начин, като мистично тяло (срв. 1 Кор 12, 13) възрастта на Христос. Негови частници ще бъдат братята и сестрите, извървяващи километрите от Вроцлав до Честохова, както и – в крайна сметка, много по-многобройната група – на духовни поклонници, които по различни причини не могат да напуснат своите задължения или болничното легло, въпреки че често наистина биха го искали! Именно към тях, по-специално са адресирани думите на това скромно издание.
Целта на това поклоническо ръководството е да бъде придружител по пътя, вървейки заедно или изпреварвайки както Исус учениците си по пътя за Ерусалим (вж. Mk 10: 32), или пък понякога вървейки най-отзад с най-слабите, като търсещ изгубената овца Добър Пастир (Лука 15, 1 – 7), който намира въплъщение в свещениците, вървящи на края на групите, служещи чрез тайнството на помирението. Това ръководство е спътник или компаньон по пътя, а тази дума произлиза от средновековния латински израз cum pane, което буквално означава споделяне на хляба.
В навечерието на тръгването на поклонението имаме в литургията за деня възпоминание на св. Алфонс Мария де Лигуори, покровител на изповедниците, на които сме длъжници по отношение на молитвата. Нека си помислим дали не е необходимо да приемем тайнството Покаяние, което ни отваря пътя за нашето пълноценно участие в Евхаристията, защото само шведите отивали на Ясна гора без изповед (по време на шведското нашествие през 1655г.)! Доброто и плодотворно преживяване на срещата с опрощаващия Исус включва пет стъпки: изпитване на съвестта, разкаяние за греховете и слабостите, силно решение за поправяне, искрена изповед и акт на покаяние към Бога и ближния. При тази среща си струва да си припомним, че Божието слово се съдържа в Библията и е факел за нозете ни и виделина на пътеката ни (вж. Пс 119, 105) , просветлява всяко кътче на душата, а актът на покаяние, наложен от свещеника, може да се окаже покана в училището на молитвата, която е дъхът на душата и разговор с Бог, на който ни учи Светият Дух. Много хора, сред тях слагам и себе си, се приближават със страх и трепет към решетките на изповедалнята (Матей, 5, 33). Това са благородни чувства, но те не трябва да ни възпират да се хвърлим в морето на Божието милосърдие! В действителност през целия си живот се учим да се изповядваме, т.е. да отваряме широко сърцето си към Исус, който е скрит зад свещеника.
Тази година по уникален, осезаем начин ще ни придружават по време на поклонението светци чрез присъствието си в светите реликви, сред които е и бл. Папа Йоан Павел II. Бих искал, призовавайки към изповед, да припомня а свидетелството на Ванда Полтавска, която в Бескидски духовни упражнения описва първата си среща с нейния изповедник – свещеник Карол Войтила: (…) този свещеник в изповедалнята толкова внимателен, толкова заслушан в това, което казвах, и също в това, което не знаех как да изразя, …и неговата реакция. Първо ме изпълни удивление, смесено с недоверие: наистина ли има човек, който така реагира? Така е с всеки, който изпълнява своите свещенически функции точно като в Евангелието – готов да върви не пет, а много повече стъпки – и не му е безразлично какво ще се случи с изповядващия се по нататък, с душата, която му се е поверила. Не се случи нищо необикновено, но подходът, тонът и съдържанието на това, което каза той, докосна точно това, което имах предвид! И веднага бях сигурна, че: Ще се върна при този свещеник, защото той разбира (…) Не, аз го помолих да ми бъде духовен ръководител, аз не съм казвала подобно нещо, но просто така излезе, когато накрая той каза, както никой друг свещеник: Елате сутринта на литургия, идвайте всеки ден. След това понякога си мислех, че в действителност всеки свещеник, всеки изповедник би трябвало да дава този прост съвет на изповядващия се: човече, идвай на литургия, защото тя е в края на краищата източникът на благодатта (…).
Изповедта не се основава на „претупване на някакво задължение”: в източната духовност понякога се нарича Metanoia – промяна, преображение. Metanoia и Euharistia: покаяние и благодарност, двете половинки на белите дробове, с които трябва да дишаме, така че да не изостанем по пътя, не само към Ясна Гура, но и към небето!

Литургични четива: Йеремия 15, 10.16-21, Псалм 59, Матей 13, 44-46