Catholic-news

Първи ден на поклонението

Петък 02 Август 2013 г.

• Патрон на деня: Родителите на Св. Тереза на детето Исус – бл. Зелия и Лудвик Мартин
• Маршрут: Вроцлавска катедрала – Кшижановице – Maлин – Висока църква – Тшебница
• Тема на деня: Генезис на вярата – вярата като дар от Бога
• Св. литургия: – Малин, намерение за деня: За родителите ни, които чрез свидетелството си на живот са допринесли за нашата вяра

Днес ние се молим за следните поклонически групи:
Група 1 покаятелна – водач на групата о. проф. Владимир Волинец (българските 6 поклонника са включени в тази група)
Група 15 францисканска (кафява) – водач на групата о. Емилиян Голомбек

Стар обичай е поклонниците, тръгващи към свети места, като на гроба на св. Яков в Сантяго де Компостела например, да започнат поклоническия път от вратата на дома си, т.е. с едно връщане към историята на собствения им живот. Именно в такъв личен контекст в Годината на вярата тръгнахме рано сутринта от Мертополиталната катедра във Вроцлав, подкрепени с пасторалното слово на нашия нов архиепископ Йосиф Крупни, на поклонение под мотото „Пребъдвайте силни във вярата”. Настоящата покана е ехо от думите на Св. Апостол Павел в Писмото до филипяните (Фил 4, 1), и дословно мотото на Апостолическото пътуване до Полша на Папа Бенедикт XVI през май 2006 г. От самото начало на пътя сме поканени да участваме в едно прекрачване на вратите на вярата. Вървейки , ще размишляваме върху това какво означава това прекрачване за всеки един от нас ?
В Апостолическото послание Porta Fidei, Светият отец пише: Прекрачването на тези врати означава тръгване по пътя, който продължава цял живот. Папата веднага след това говори за подкрепящата храна по пътя: за подкрепяне с Божието Слово, вярно предадени от Църквата и с Хляба на живота, а също и за целта на пътя: Вярата в Исус Христос е всъщност пътят за постигане на спасение в окончателен смисъл.
В самото начало обаче би било добре да се осведомим, че приемаме вярата като незаслужен дар, за който трябва постоянно да изразяваме нашата благодарност. Да, вярата е преди всичко дар, т.е. подарък от Бога, предаден ни от детството, най-вече чрез нашите родители, баби и дядовци, свещеници, катехизатори и възпитатели. Християнската вяра е вярата на предците ни! Нека си помислим на кого най-много дължим благодарност за това пътуване? В края на краищата, ако една добре се замислим, може да открием, че най-голямата похвала, която може да чуем по наш адрес са думите: той е вярващ човек, вярващ свещеник, учител, ученик. Защо? В книгата си Исус от Назарет Бенедикт XVI отбеляза, че всичко, което съдържа понятието „ живот според Св. Писание” е обобщено в Стария завет с думата „праведен (справедлив)“, а формата за религиозност, която се използва в Новия завет, е обобщена в думата „вярващ“. Праведният вярващ според традицията на Църквата е просто свят.
Съпругът ми е свят човек – пише за мъжа си Людвик бл. Зелия Мартин. Добрият Господ ми даде мама и татко по-достойни за небето отколкото за земята – си спомня за тях двамата собствената им дъщеря, св. Тереза на Детенцето Исус. Именно техните мощи ще бъдат носени от поклонници през първия ден на поклонението, на път за гроба на Св. Ядвига в Тшебница. Какво е било тяхното пътуване във вярата? И двамата искаха да се посветят на Бога чрез живот в манастирска общност. Но Бог е имал други планове за тях. Нека да помислим за това: ако в техния живот, всичко се случваше според техните планове, нямаше да съществува Малката Тереза – Доктор на Църквата!
Ето как споделя своето преживяване на съпружеското и родителското призвание, разбирано като призив към святост, в писмо до брат си Изидор бл. Зелия, споменавайки при това тяхната родна сестра, Мария Дозитея, монахиня в Общността на визитките: Често си мисля за нашата свята сестра, за нейния тих и спокоен живот. Тя работи, но не за това, за да придобива преходни неща. Само събира съкровища за небето, накъдето бягат всичките й копнежи. А себе си виждам приведена към земята, осъдена на големи страдания, за да събирам злато, което няма да взема, нито пък искам да вземете със себе си (…). Понякога съжалявам, че не постъпих като нея, но веднага си казвам: тогава нямаше да имам четирите си дъщери и възхитителния малък Джоуи: нека по-скоро да страдам тук, където съм, стига те да могат да стигнат там. Стига само да мога да се намеря в небето с любимия ми Людвик и да ги видя всички тях, дори и да са на по-висока позиция от мен – тогава ще бъда щастлива.
Зелия и Людвик всеки ден започвали със Св. литургия в 5.30, преди децата събудят. Това не е ли урок за всички нас, дори и за тези от нас, които живеят в света, изпълнявайки съпружеските, семейните и професионални задължения? Човече, идвай на литургия всеки ден, защото тя е източник на благодат. Това е една поговорка, която използваме, за да убедим някого, който се оправдава с липсата на време, казвайки например: половин час няма да ме спаси. Тук е точно обратното: това е половин час на ден, който ще спаси теб и твоя дом (Деян. 16, 31).

Литургични четива: Исая 66, 10-14в, Псалми 131, 1.2-3, Матей 18, 1-4