Catholic-news

Втори ден на поклонението

Събота 3 авг, 2013 г.

• Патрон на деня: Св. Фаустина Ковалска
• Маршут: Тшебница – Болешчн – Яксоновице -Йенковице – Олешница
• Тема на деня: Същността на вярата – вярата като отговор на Бога и послушание
• Св.литургия – Тшебница, намерение на деня: За всички участници от поклонническите служби

Днес се молим за поклонническите групи:
Група 2 паулинска – водач о. Максимилиян Стенпен
Група 3 академическа– водач о. Марчин Верчински
Нека се молим и за поклонническите служби: литургична служба, почистване, медицинска служба, служба настаняване, поклонническа кухня, транспортиране на багажа, озвучителна техника, оборудване и информация.

План за деня на духовния поклонник: • Утринни молитви – например от Бревиара или една част от Акатист • Броеница и реално участие в Св. Литургия, а при невъзможност духовно присъединяване • Размишление върху библейските текстове за деня или друга духовна литература • В 12 часа – молитвата Ангел Господен • В 15 часа – Кръстен Път и/или Броеница на Божието Милосърдие • В 21 часа „Апел Ясногурски” – три пъти „Марийо Царице Наша”, една десетица от Броеницата и „Под Твоето покровителство” • В петъците : практики за покаяние и пост (според здравословните възможности), моменти на мълчание, дела на милосърдие Още информация: ТУК >>>>>>>> кликни >>>>>>>>

В Годината на вярата в епархията на Вроцлав преживяваме уникално събитие: перегринация/?/ на Кръста от Велики петък на папа Йоан Павел II. На поклонението в продължение на три дни във всички групи ще имаме възможност да обожаваме този кръст.
Светият отец в последния Разпети петък на земния си живот го държеше по време на Кръстния път в Колозеума, когато, свързвайки се духовно с молещите се там и с Исус на кръста, обзет от болка се молеше в личния си параклис. Много от нас са запомнили завинаги този образ. Неговото послание е призив да следваме такава молитва на преданост.
Архиепископ Мариян Голембевски в пасторалното си послание преди предстоящото започване на перегринацията, ни запозна с историята на този кръст, който се намирал в ръцете на папата: Самият кръст е с необичайна история. Той е изработен през 1997 г., г-н Станислав Трафалски и го подарил на своята прикована към инвалидна количка съпруга. В продължение на три години разпятието висяло над леглото й. Жена се молила пред него в продължение на часове. В деня, когато жителите на неговата община тръгвали на поклонение във Ватикана, художникът смъкнал кръста от стената, за да може да бъде подарен на папата. По този начин, кръста извършил първото си пътуване. Разпятието било подарено на Светия отец по повод на срещата във Ватикана с представителите на местната власт. Бил закачен по-късно в стаята на секретаря на папа Йоан Павел II, архиепископ Миечислав Мокшицки. Когато Светият отец помолил за кръст по време на Кръстния път, му донесли именно този кръст.
Да прегърнем кръста – това е задача, която всеки ден стои пред нас за реализиране. Да започнем деня си с това да излезем да се срещнем с него (Матей, 25: 6) с призива: Здравей Кръст, единствена наша надежда! Да прегърнем кръста, особено в Евхаристията, която винаги е спомен т.е. повторно осъществяване на страданието, смъртта и възкресението на Господ Исус, както и очакване на Неговото Второ пришествие в слава. Кръстът представлява нейният център! В последно време сме загубили, за съжаление, принадлежащата от векове към традицията на Църквата ориентация, която насочва литургията на изток, но има шанс, макар по символичен начин да си я възвърнем. Кардинал Йозеф Ратцингер – Бенедикт XVI, пише за това в книгата си „Духът на литургията”, която трябва да стане задължително четиво за всички свещеници: Източна посока е свързана (…) със знака на Божия Син, с кръста, с Второто пришествие на Христос. По този начин, изтокът от самото начало е свързан с кръстния знак. Когато обръщането на всички на изток не е възможно, там кръстът може да служи като духовен изток. Той трябва да бъде поставен в центъра на олтара и да бъде фокусна точка, привличаща погледа на свещеника и на молитвеното събрание. По този начин постъпваме в съгласие с древния призив за молитва, намиращ се в началото на Евхаристията: Conversi Dominum – обърнете се към Господ. Затова да търсим заедно Исус – Този, който ни представлява пред Отца и ни приема в обятията си, Този, който ни прави жив храм. Към наистина абсурдните явления през последните десетилетия, на намаляване на значението на кръста и факта, че кръстът е отдръпван настрана , за да се избегне засенчването на свещеника. Но дали кръстът пречи на Евхаристията? Свещеникът ли е по-важен от Христос? Тази грешка трябва да бъде отстранена възможно най-бързо, още повече че е възможно това да се направи, без да се налагат подобни преустройства. Референтната точка е Господ. Той е изгряващото слънце на историята. Следователно можем да изберем кръста изобразяващ Страданието, представящ Страдалец, който заради нас позволява да бъдат прободени неговите ребра, от които тече кръв и вода – Евхаристия и кръщение, или да изберем кръст с триумфиращия Христос, който изразява идеята на Второто пришествие и насочва погледа към него.
Днес в обожаването на кръста ще ни помогне св. Фаустина Ковалска, чито мощи (носени от нас) ще почитаме вървейки по пътя. В нейното Дневниче откриваме думите на Исус: В Моето страдание търси сила и светлина! Секретарката на Божието Милосърдие коментира тези думи както казва: Размишлявайки върху ужасното страдание на Исус, осъзнах, че моето страдание не е нищо в сравнение с мъките на Спасителя и че всяко, дори и най-малко несъвършенство е причината за това ужасно страдание. След това душата ми бе обзета от много голямо разкаяние и чак тогава почувствах, че съм в морето на непонятното Божие милосърдие.
Нека се спрем за миг, там, където в момента се намираме сред многото отговорности, пред кръста в часа на Божието милосърдие, за да влезем в бездната на Страданието на Исус, което ни дава възможност да охладим разгорялото сърце. Това ще чуем днес в литургията на Словото в Евхаристията в с.Карвинец, по време на която ще благославяме от цяла душа Господа за всичките Му благодеяния (вж. Пс 103, 2). Призивът на Исус за несравнима близост с Него: Елате при мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11: 28) е насочена предимно към тези, които са смазани кръста. Светият отец Франциск в енцикликата си Lumen Fidei пише по този начин за това: Вярата не е светлина, разсейваща цялата ни тъмнината, а лампа, която през нощта води стъпките ни и това е достатъчно, за да се върви. Страданията на хората не са дадени с изясняване на всички аргументи, но своят отговор, Господ предлага под формата на присъствие, което придружава историята на доброто, свързващо се с всяка история на страданието, за да може да бъде прояснена от светлинния лъч.
Понеже днес се молим за всички онези, които по различни начини служат на поклонниците с помощта си, важно напомняне: да не забравяме да изразяваме благодарност един към друг, както и към онези, които са наши домакини по пътя, приемайки ни като Христос!
Литургични четива: 11 Осия, 1,3-4.8c-9, Псалм 103, 1-2.3-4.8-9.11-12, Матей 11, 25-30