Catholic-news

Публикуваме превод на днешното размишление на Папа Франциск преди неделната молитва „Ангел Господен“, измолена от него, заедно с хиляди вярващи, стекли се на площад „Св. Петър“ в Рим:

„Скъпи братя и сестри!
Миналата неделя бях в Рио де Жанейро. На този ден, със светата литургия приключи Световният младежки ден. Мисля, че всички ние заедно трябва да благодарим на Господ за великия дар, който се оказа това събитие – за Бразилия, за Латинска Америка и за целия свят. То се превърна в един нов етап от поклонничеството на младежите през континентите с Христовия Кръст. Не трябва да забравяме, че Световните младежки дни не са „фойерверки”, предизвикващи ентусиазъм заради тях самите – това са етапи от един дълъг път, започнал през 1985 г., по инициатива на Папа Йоан-Павел ІІ. Той връчи на младежите Кръста и им каза: „Вървете, и аз ще дойда с вас!”. Така и стана; и това поклонничество на младежите продължи с Папа Бенедикт; Бог пожела да даде и на мен възможността да преживея този удивителен етап в Бразилия. Нека винаги помним това: младежите вървят не след Папата, а след Исус Христос, носейки Неговия Кръст. А Папата ги води и насочва по този път на вярата и надеждата. Затова благодаря на всички млади хора, взели участие, дори с цената на жертва. И благодаря на Господ и за другите срещи, които имах с пастирите и народа на тази велика страна, каквато е Бразилия, както и искам да благодаря на властите и доброволците. Господ да въздаде на всеки, който е работил за този велик празник на вярата. Бих искал също така да подчертая благодарността си, като кажа едно огромно благодаря на бразилците, на прекрасния народ на Бразилия, народ с голямо сърце! Няма да забравя неговия горещ прием, неговото приветствие, неговите погледи, неговата преливаща радост. Щедър народ – моля Господ да излее върху него множество благодати!
Бих желал да ви помоля да се молите с мен, та младежите, участвали в Световния младежки ден, да могат да пренесат този опит в своя всекидневен живот, да го направят навик за всеки ден и да могат да го въплътят и при вземането на важни жизнени решения, отговаряйки на личния призив на Господ. Днес в литургията отново звучи като зов словото на Еклесиаста: „Суета на суетите – всичко е суета” (1, 2). Младежите са особено чувствителни към липсата на смисъл и ценности, която често ни заобикаля. И, за съжаление, плащат за нейните последици. Но напротив – срещата с живия Христос, в Неговото голямо семейство, което е Църквата, изпълва сърцето с радост, защото тя го изпълва с истински живот, с голямо добро, което не може да премине и не може да се изроди: видяхме това по лицата на децата в Рио. Но този опит трябва да се използва при сблъсъка с всекидневната суета, с отровата на празнотата, проникваща в нашите общества, които са основани на печалбата и придобиването, и мамят младежите с консуматорство. Евангелието от тази неделя ни напомня именно за това, че е абсурдно да градиш щастието си на базата на придобиването. Богатият си казва: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се!”. Но Бог му казва: „Безумнико, тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще остане?” (срв. Лк 12, 19-20). Скъпи братя и сестри, истинското богатство е любовта на Бог, споделена с братята. Тази любов, която произтича от Бог, която ни насърчава да я споделяме помежду си и да си помагаме взаимно. Който я чувства, той не се страхува от смъртта и мир изпълва сърцето му. Нека се оставим на това намерение – намерението да приемем Божията любов и да я споделяме с братята, по застъпничеството на Дева Мария“.

Превод: www.catholic-news.bg