Catholic-news

Пети ден на поклонениетo

Вторник, 6 август 2013 г. Празник на Преображение

• Патрон на деня: Св. Йоан Боско
• Маршрут: Виежбица горна – Волчин – Смарди горни – Ключборк
• Тема на деня: Криза на вярата и преодоляване на кризата
• Литургия: Ключборк
• Намерението за деня: молим се за преживяващите криза на вярата. За преодоляване на кризата, особено сред младежта

Днес ние се молим за поклоннически групи:
Gr 8 Salwatoriańska – води група от Fr. Luke Angel SDS
Gr 9 Salesian – води група от Fr. Paul Kajla SDB

Чествайки празника на Преображение, извървяваме пътя от Горна Виежбица до Ключборк, минаващ през територията на всяка от трите епархии: епархията на Вроцлав, Ополе и епархията на Калиш. Осъзнаването на този факт ни дава възможност да се докоснем до истината на Църквата, която е една, свята, вселенска и апостолска.
Вървейки, не можем да губим от погледа си красотата на света около нас. Минавайки през градове и села, поля и гори с боров аромат, често уморени, не искаме – както ни предупреждава Ожех (о.Ожеховски, водача на поклонението) – да потапяме поглед в дяволски асфалтов цвят, но бихме искали да изразим своята благодарност към Твореца. Збигнев Херберт пише в Силата на вкуса, че не бива да се пренебрегват науката за красотата. Светия отец в енцикликата Porta fidei казва, че не бива да позволяваме солта да обезсолее, и светилникът да се поставя под шиник. Живеем във време на неограничена консумация, но сме забравили какъв е истинския вкус на хляба, водата от извора … Истинския хляб, дори да ако се яде в по-малки количества от този, който е с „подобрители”, е достатъчнен за да се почувстваме сити. Ние сме страшно приказливи, а при това слепи и глухи за езика на знаците и символите. За съжаление, дори и в сакралното изкуство в църквата сме се отдалечили много от традиционния канон на красотата и често допускаме дори грозотата в него. По време на поклонението човек се убеждава в това колко малко е необходимо за да бъде щастлив. Ето една чудесна възможност да пробудим в себе си и в другите, чувствителността към красотата.
Днес ще ни придружават мощите на св.Йоан Боско, един от най-големите възпитатели и учители на децата и младежите в историята . Среща със св. Йоан Боско на поклонението ни припомня едно неотдавнашно, особено събитие, което се проведе във Вроцлав. В края на учебната година в две църкви в нашия град, където работят салезиани посрещнахме и почетохме саркофага с мощите на светеца от Торино, които пристигнаха у нас в рамките на перегринацията по целия свят по повод 200-годишнината от рождението на светеца. Салезиянското семейство преживяваше тогава по своеобразен начин своя празник чрез изразяване на ентусиазъм, произтичащ от вярата. Проведе се велосипеден маратон „Маратон на радостта“ по улиците на нашия град, който за едно денонощие, както каза о.Кшищоф енорийския свещеник в енория Св. Архангел Михаил, се превърна в Valdocco, люлката и центъра на салезиянската духовност.
Този ентусиазъма на вярата, така необходим в днешния свят, изразен доста експресивно, можем също да изпитаме по време на походното поклонение – като каза св.Йоан Боско: Сатана се страхува от радостните хора. Но все пак , не по-малко важни са и моментите на тишина, за да имаме възможност да чуем по-добре гласа на Бог. Затова всеки ден един от етапите преминаваме в тишина.
Този призив за съвършена радост, толкова близък на св. Франциск от Асизи и св.Йоан Боско, повтаря в църква и настоящия папата Франциск, избран на 13 март тази година. на датата на Фатимския ден. Веднага след изборите, той излезе на балкона на базиликата, започвайки с молитва, за която се отнасяха и първите му думи. Когато той помолиза молитва за себе си, аз почувствах огромна благодарност към Исус: благодаря Ти Исусе! Спомням си, че тогава погледът ми се спря неволно на репродукция, изобразяваща завръщането на блудния син на Рембранд. Помислих си тогава и така мисля и до днес: В папата искам да срещна Отец!
Вечерната литургия ще бъде отслужена в църквата „Пресвято Сърцена Господ Исус” в Ключборк. Евхаристията е ввлизане в Сърцето на Исус. Не е ли така в действителност , че с участието си в нея можем да сложим ръка в раната прободеното сърце на Христос (вж. Йоан 20: 27б), да се измиваме в кръвта и водат,а течащи постоянно от Неговите ребра (Йоан 19, 34)? Ще бъдем тогава в състояние да изпеем в нашите бедни сърца благодарствена молитва: Тук съм, за да Те обожавам, да Ти отдавам слава, тук съм, за да изповядам: Ти си Моя Господ!

Литургични четива: 2 Тимотей. 1, 16-19 Псалм 128, 1-2.3.4-5 Лука 9, 28б-36