Catholic-news

Две години… Две години, Ваньо, откакто не можем да те чуем, не можем да те видим, не можем да те докоснем физически… Две години, през които не можем да спрем да мислим за теб… Ти си в мислите ни, в чувствата ни, в спомените ни, в емоциите ни. Сълзите сигурно никога няма да спрат, както и мъката вероятно никога няма да стане по-малка – с всеки изминал ден без теб тя расте ли, расте!? Но със същата сила расте и нашата увереност за небесната родина, за светлия лик на Божия Син, за красивата усмивка на Божията Майка, за песните на ангелските хорове, за славословията на светците – за всичко онова, на което ти вече се наслаждаваш, и за което ние само можем да копнеем! Две човешки години, които в „небесната математика” нямат никакво значение – те са само един миг от вечността, в която ти вече живееш, и в която се надяваме да те последваме. Плачем за теб и се радваме за теб! Плачем, защото сме хора и ти си ни твърде скъп и ни липсваш твърде много! Радваме се, защото сме християни и знаем, че си изпълнен с небесната радост, за която ние няма как да придобием реална представа тук, на земята. Застъпвай се пред Бога за нас, за да заслужим, по Божията благодат, да се присъединим към теб и да участваме в славата на възкресението на нашия Господ Исус Христос.
Скъпи Ваньо, обичаме те, мислим за теб, молим се за теб! Моли се и ти за нас!

ВЕЧЕН ПОКОЙ ДАЙ НА НАШИЯ ВАНЬО, ВСЕМИЛОСТИВИ ГОСПОДИ!
ВЕЧНАТА СВЕТЛИНА ДА ГО ОЗАРИ!
НЕКА ПОЧИВА В МИР! АМИН!