Размишления за духовните поклонници в ХХХІІІ поклонение Вроцлав-Ченстохова
Шести ден на поклонението
Сряда 07 август 2013
• Патрон на деня: бл. о. Йежи Попиелушко
• Маршрут: Ключборк – Хочановице – Старо Олешно – Олешно (светилище на св.Ана) – Борки Малки -Борки Големи
• Тема на деня: Развитието на вярата
• Св. Литургия – Олешно (светилище на св.Ана)
• Намерението на деня: За разпалване на харизмата на съпружеската любов и нейното развитие
Днес се молим за следните групи:
Група 11 Намисловска – водач на групата о.Пьотр Новицки
Група 14 Милич – водач на групата о.Камил Mотика
Целият ден прекарваме на територията на месността Ополски Шлонск. Може да се виждят по пътните табели двойни надписи на полски и на немски, което може да събуди у нас смесени чувства, още повече, че патриотично ни настройва присътвието на мощите на бл. о. Йежи Попиелушко. Въпреки сложната и драматична история по тези земи, старите изображения на Дева Мария от Ченстохова в местна дървени църквички доказват силната вяра на полската Силезия – Шлонск. Струва си по този случай да си припомним думите на Бл. Йоан Павел II, които каза преди 30 години, по време на второто си апостолско пътуване до Полша, по следите, свързани с 600-ния юбилей на Ясна Гура, по време на Тържествената Марийна вечерня на хълма св.Ана: От Вроцлав пристигам в Ополския регион, за да се спра за малко на земята на този от династията на Пястите, чието име е свързано с фондацията Ясна гора и дарението на Ясногурската икона в годините 1382-84 Това е Владислав II, херцог на Ополе, известен широко като „ Ополчик „, личност, известна най-вече от времето на управлението на Людвик Унгарски, след когото – както знаете – полския престол в Краков наследи дъщеря му, кралица Ядвига. Самият Владислав, от рода на силезиянските Пясти, живял в Ополе и тук също се намира гробницата му в подземията на францисканската църква. На гроба му има надпис със следното съдържание: „В годината на 600-ния юбилей на Ясна Гура – на нейния основател, херцог на Ополе Владислав II“. Но това все още не изчерпва е директнте връзки на Ополе с изображението на Ясна Гура. По време на шведското нашествие, тъй наречения ” потоп “ през 1655, Силезийския Ополски район обгражда с грижи прекрасния чудотворен образ и му дава убежище в Паулини, селоразположено в енорията на Мохув близо до Глогувка. По този начин днешното спиране в Ополската земя е част от папския маршрут за поклонение на Дева Мария по време на Ясногурския юбилей. Въпреки историческите сътресенията във времето до ден днешен се е запазил реставрираният, манастир на отците паулини в Мохов, на второ място по старшинство на полска територия след манастира на Ясна Гура. Също и нашият вроцлавски манастир на ул. „Св. Aнтоний” представлява една малка Ясна Гура за местното население.
По пътя от Ключборк към Борки Виелкие се спираме при старото дървено светилище на св. Aна, построено във формата на роза, за да отслужим Евхаристия на гробищата, което ни прави чувствителни към истината за общението на светците. Чрез застъпничеството на св. Ана и св.Йоахим – родители на Света Богородица, и Св. Йосиф, нейния непорочен съпруг – чието име бе наскоро добавено като постоянен запис според модела на Римския канон на Св. литургия към II, III и IV Евхаристийна молитва, което свидетелства за огромната роля на светеца в историята на спасението, като опекун на Младенеца Исус – молим се за разпалване на харизмата на съпружеската любов и нейното развитие.
Живеейки съпружеството си като тайнство на брака, да претворим съвместния ни живот в приключение на живот заедно с Бог. Животът с другия човек може да претърпи периоди на уморяване и изчерпване рано или късно, тъй като човешката природа е ограничена и е с преходни чувства, а необятният и вечен Бог никога няма да престанат да ни изненадва! Да поканваме постоянно, чрез молитва, чрез тайнствата и чрез взаимна любов Исус, Дева Мария и светците у дома си, като на сватбата в Кана Галилейска: това е тайната как да запазим доброто вино на любовта, уважението и верността чак до смърт. Това ще позволи на съпрузите да преживяват безкрайни чудеса, за които сватбения ден, обновяван и празнуван в дух на благодарност в годишнините, е едно начало, което не свършва: Такова начало на знаменията си извърши Исус в Кана Галилейска. Яви славата Си и повярваха в Него учениците Му (Йоан 2: 1-12).
Литургични четива: 2 Коринтяни 6, 4-10, Псалм 97, 1-2.5-6.9, Матей 10, 17-22
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар