Catholic-news

Седми ден на поклонението

Четвъртък, 08 август 2013

• Патрон на деня: св . Йоанна Берета Мола
• Маршрут: Големи Борки – Стани / Гурки – Домброва Гурна – Чарна Виеш
• Тема на деня: Вяра и ежедневие
• Св . литургия - Гората в Домброва
• Намерението на деня: за поклонниците – свидетели на вярата в нашите среди

Днес ние се молим за поклоннически групи:
Група 16 Духовни участници на поклонението – духовен водач о. Александър Радецки
Група 13 францисканска (черна) – водач о.Аркадиуш Домбек

По време на литургията в гората на Домброва , в колонната базиликата на гората, както миналата година я нарече Ожех , ще бъдем участници в тайнството на помазването на болните за тези, които имат здравословни проблеми (Mk 2, 17). В същото време чудесно е това, че с нас днес в своите реликви присъства св . Йоанна Берета Мола, свята лекарка, който дала живота си, за да дойде на света дъщеря й.
В Евангелието, ние отново ще чуем призива да носим кръста: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе и да вземе кръста си и да Ме следва (Мат. 16, 24). Така, че бих искал да се върнем в този момент към мисълта за приемането на кръста, за това да го прегърнем по духовен начин, за размишлението върху Страданието на Исус.
Вие, пред чиито очи Исус е бил ясно очертан образа на разпнатия Христос (Гал . 3, 1b) – въпреки че този пасаж от писмото до Галатяни изваден от контекста не звучи граматически, то ако някой ми каже да се избера едно, най-много мое изречение от Библията, това биха били именно тези думи . Спомням си, като с вълнение ги прочетох в лекционария на четивата за деня, точно в деня на началото на Годината на Вярата 11 октомври 2012 г. В същия ден се стараех да гледат с очите на вярата кръста, който бе носен в шествие при входа по време на Светата Литургия за новата евангелизация , припомняйки си пророческото размишление на Норвид : Къде се загуби кръста? Превърна се в нашата порта. Тогава, след преосъществяването отекнаха в мен думите от Горницата: Блажени са тези, които не са видели и са повярвали (Йоан 20, 29). След Светото Причастие, привлече вниманието ми и запалената пасхална свещ, чувайки като чели думите на Възкръсналия Христос: Мир вам! (Йоан 20, 19.21.26)
Много от нас имат опита да им се дава трън на тялото (2 Кор 12, 7), в резултата на което с цялото си същество въздишаме (Рим. 8, 23): Aвва Отче, вземи от мен тази чаша! (Mk 14, 36). Ще повторя, че най-добрата възможност за този вид посвещение е да предадем това, което преживяваме в ежедневно присъствие в св .Литургия, в смъртта и възкресението на Христос. Бог ни учи постепенно, да завършим тази молитва от Маслинения хълм: не Моята воля, но да бъде Твоята воля (Лука 22, 42). По този начин ще можем един ден да направим така, че думите на Св . Павел да станат наши: заедно с Христос е прикован на кръста. Не аз живея вече, а Христос живее в мен (Gal 2: 19б-20).
Предавайки живота си за братята (срв . 1 Йоан 3, 16б) както св . Йоанна Берета Мола, преминаваме от смъртта към живота (срв . 1 Йоан 3: 14). Винаги изпълнени с жизнени сокове (Пс . 92, 15), ще можем да пеем като псалмопевеца: Блажен е всеки, който се бои от Господа и ходиш в Неговите пътища! От на труда на ръцете си ще ядеш, блажен ще бъдеш и ще благоденставаш . Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти. Чедата ти, като маслинови младоци около трапезата ти. Ето така ще бъде благословен човек, който се бои от Господа (…) (Ps 128,1-4).

Литургични четива: 1 Йоан 3, 14-18 Псалм 128, 1-2.3.4-5, Матей 5:13-16