Catholic-news

Проповед на отец Мариуш Полцин, OFM Cap. за XIX неделя от годината

Скъпи братя и сестри,

Господ идва внезапно. Това ни напомня смъртта, която идва внезапно, и старостта, която уж е очаквана, но и неочаквана едновременно…
Струва ни се малко нереално, но Исус чука на вратата ни. Обикновено очакваме да почука съседът, госпожата, която живее отсреща, пощальонът. Този път обаче чука Исус и иска да ни посети, за да може чрез нас да действа в света.
Когато някой много обича някого и наистина го очаква, отваря още преди обичаният човек да почука на вратата.
Спомням си от детските години как с брат ми чакахме мама, която дълго не се връщаше от работа. Бяхме неспокойни, излизахме в коридора. Имахме добър слух. Различавахме много добре, когато по стълбите се качваше една баба, стъпвайки тежко. Чувахме как върви съседът, почуквайки с бастун по пода. И пощальонът – прескачайки всяко второ стъпало. Различавахме стъпките на мама, която имаше свой собствен стил на походката. Схващахме този звук, както диригентът на оркестъра схваща красотата на мелодията. Бързахме да отворим вратата и когато мама заставаше пред вратата, тя беше вече отворена.
Ако наистина обичаме Исус и за Него милеем, тогава сме отворени – без значение дали някой е почукал на нашата врата.

Амин.