Една специална неделя за католиците в Калояново: „елеят на Св. Никола“…

19 август 2013, 23:35

Изминалата неделя бе наистина специална за вярващите в енория „Св. Андрей” в Калояново. Причината: присъствието на стъкленицата с т. нар. „елей на Св. Никола”, известен още като „манна на Св. Никола”. Както обясни по време на неделната проповед енористът отец Иван Топалски, свещената реликва е дар от Бари за епископ Георги Йовчев по повод наскоро отминалия му 25-годишен епископски юбилей. Монсеньор Георги е пожелал стъкленицата да обиколи всички енории в диоцеза, за да имат възможност верните да почетат светеца.
Отец Иван разказа историята на Св. Никола и разкри причините, поради които този светец е толкова обичан и популярен. Св. Никола се ражда около 240 г. сл. Хр. в град Мира. Това е едно от основанията да бъде наричан Св. Никола Мираклийски (най-вече в Източната Църква) – по името на родния му град. Другото име, с което е по-известен в Католическата Църква, е Св. Никола от Бари. Няколко века след смъртта му, по време на османското плячкосване на Мира, неговите реликви са отнесени от един моряк в Бари, Южна Италия. Още преди това в Мира, а впоследствие и в Бари, от саркофага на светеца се събирали капчици течност, наречени впоследствие „елей“ или „манна“ на Св. Никола. За година се събира количество колкото за една ампула.
Отец Иван разказа една от популярните притчи, свързани с личността и делото на Св. Никола. Той блестял с добрите си дела още като младеж. Произхождал от заможно семейство и разполагал със средства, които обаче употребявал само за добри и богоугодни дела. Един баща имал три дъщери, но нямал възможност да им осигури зестра. Това било предпоставка тези три дъщери да тръгнат по лош, греховен път. Св. Никола разбрал за положението на този баща и решил да му помогне. Една нощ хвърлил кесия злато през отворения прозорец на къщата му. На сутринта бащата намерил кесията и с така получените пари успял да омъжи първата дъщеря. Като видял, че хвърлената кесия се използва правилно, Св. Николай хвърлил и втория кесия. Бащата омъжил и втората си дъщеря. Когато светецът решил да помогне по същия начин и за третата дъщеря, при подхвърлянето на третата кесия бащата чул отварянето на прозореца, затичал се след своя благодетел, паднал при нозете му и му благодарил, а Св. Никола го помолил да не казва на никого. Както подчерта отец Иван, това може и да е притча, но целта на тази притча е да укрепи нашата вяра в могъществото и милосърдието на Бог, който си служи с хора като Св. Никола.
Интересен е и случаят с неговото избиране за епископ. Традицията разказва, че след смъртта на епископа на Мира трябвало да се проведе избор на нов предстоятел на катедрата. Епископите, които трябвало да направят този избор, били затруднени и само Божието просветление можело да им помогне да изберат достоен водач на епархията. Господ Бог обаче открил волята си на един от събралите се епископи: „Първият, който влезе в църквата – казал той – е избраният от Бога, името му е Никола“. Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта при вратата на църквата, а другите епископи се били събрали в храма. В същото време Св. Никола пристигнал в Мира, прекарал почти всичкото време в молитва и във въпросната сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да участва в утринната молитва. Току-що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. „Никола“ – отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, го довел в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Така Никола станал епископ още преди да е ръкоположен за свещеник. Разбира се, в следващите месеци той преминал през всички степени на свещеническото ръкоположение – дякон, свещеник, епископ. По-важен е фактът, че е посочен със знак от самия Бог.
Важен момент от живота на Св. Никола било и участието му в Никейския събор през 325 г., чиято задача била да се справи с една от най-опасните ереси в ранното християнство – арианството. Последователите на Арий отричали, че Исус Христос има едновременно две природи – божествена и човешка. Разказва се, че по време на събора Никола не успял да понесе равнодушно богохулните думи на Арий и лично му зашлевил плесница.
Както каза в заключение отец Иван, Св. Никола извършил много чудеса приживе. По негово застъпничество и до-ден днешен стават също много чудеса. За едни той е покровител на моряци, за други е покровител на пленниците и невинно осъдените, но най-важното е, че той бил един светец, който с живота си свидетелствал за Христос.
Накрая на литургията всички вярващи имаха възможност да целунат скъпоценната реликва. Преди това отец Иван Топалски отбеляза, че всъщност най-голямото чудо в нашата Църква се случва всекидневно – и това е присъствието на Исус Христос в Светото Причастие. Няма по-голямо чудо от това. И „елеят на Св. Никола” е само още едно потвърждение на това чудо, чиято цел е да укрепи вярата ни в най-голямото чудо – Светата Евхаристия.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар