Catholic-news

Духовно размишление
за днешното възпоменание
на Св. Бернард от Клерво

„…Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи?…”
В тези думи аз чувам воплите на нашето време. Ако има Бог, то защо Той допуска страданията? Защото има толкова болни, гладни, толкова много зло? Защо има само войни? Къде е вашият Бог, Който е любов и се грижи за всеки?
Гедеон предявява своите претенции към ангела и в отговор чува: „Иди с тази си сила и спаси Израил от ръката на мадианци: Аз те пращам.“ Тези думи Господ ни ги казва и днес: Иди с тази си сила. Аз те пращам.
Ти имаш достатъчни сили, за да можеш да помогнеш. Господ стана човек, за да Го видим в човешки образ.
Гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте…
Той изпраща всеки от нас, за да носим мир, радост, състрадание, разбиране,… любов, започвайки със семействата си. Но около нас има хора, които се нуждаят от нашата любов и помощ.
Колко много деца нямат родители и това е шанс да ги направим щастливи.
Колко много бедни и гладни хора, а ние можем да споделим с тях това, което имаме.
Всеки от нас може много да направи, търсейки Божията воля.
Вижте само колко много направи Майка Тереза. Тя бе една, но колко много помагаше. В Евангелието за умножаването на хлябовете Исус казва: „Дайте им вие да ядат”. Но в същото това време иска от учениците това, което има – парченце хляб и риба.
Господ не изисква от нас „невъзможното”, а само това, което можем.
„Не се страхувай, Аз съм с теб”;
„Аз те държа за дясната ти ръка”;
„Аз ти помагам”.

Сестра Катерина, SJE
Превод: www.catholic-news.bg
Източник: Verbum Christi