Catholic-news

В неделя почетният Папа Бенедикт ХVІ отслужи Св. Евхаристия за кръга на своите студенти заедно с кардинал Кристоф Шьонборн, архиепископ на Виена, кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за единство, епископ Ханс-Йохен Яшке от Хамбург и бившия си частен секретар, архиепсикоп Георг Генсвайн.
„Всички търсят доброто място в историята; всеки иска да намери точното място в живота. Единственият въпрос е: Кое място е добро и кое правилно?“ Първото място може много бързо да стане много лошо място и „то не чак на Страшния съд, а често още в този свят“.
Мярката за това дали едно място е добро или лошо е Исус. Който се изтласква напред до първото място, трябва да е наясно с опасността. „Той трябва да гледа толкова повече към Господ, да се равнява по него, да се мери в отговорността за другите, трябва да стане такъв, който служи, който действително стои в краката на другите и така да благославя и да бъде благословен. Мисля, че всичко това трябва да премине през сърцето ни, когато гледаме към този, който всъщност е първороден на творението и който бе роден в обора и умря на кръста. Мястото при него, мястото по неговата мярка е правилното място, каквото и място да ни определя историята. Решаващи са отговорността пред него и отговорносттта за любовта, справедливостта и истината.“ Последното място на Исус, кръстът, е според Евангелието истинското извисяване. Господ моли за това – да се разбере тази тайна на издигането и понижаването.
„Големите неща в живота – любовта, приятелството, добротата, прошката – тях не можем да заплатим, те са безплатни, както Бог ни дарява безвъзмездно. Затова сред всички борби за справедливост в света никога не бива да забравяме безвъзмездността на Бог.
Бенедикт ХVІ говори и за християнската литургия, която е смирена и още „неизмеримо голяма“.: „Тъй като тя означава, че ние сме пристъпили към сбора на ангелите и светците, в тържественото събрание, в празничната радост на Бога. Да, там където се чества литургия, е Сион, е Божията планина, която човечеството винаги някакси търси, височината, на която се изкачваме към светлината и към Бога!“