Catholic-news

Втори ден

11 септември

Покровител на деня: бл. Евгени Босилков
Маршрут: Заберново – Визица – Писменово
Намерение за деня: за полските мисии в България

Maрко 5, 24-35
Исус тръгна с Яир, началника на синагогата. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, като чу за Исуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. А в това време Исус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?

Какво толкова е чула за Исус жената, страдаща от кръвотечение, щом като решава да се приближи към Него? Какви думи я накараха да вярва, че точно Той може да й помогне? Та нали надеждите в различни лечители в продължение на 12 години пропаднаха. Как стана така, че въпреки толкова много разочарования, тя реши да се довери отново? Какво имаше в Исус, в историите, разказвани за него от другите, че тя смяташе, че само допира до дрехата Му може да бъде изцерителен? Дали Исус не беше за нея просто още един начин за опит за излизане от болестта? На такова мнение противоречат думите, казани от самата нея с пълна сигурност: „Ако само се докосна до дрехата Му, ще оздравея “ В тези думи се съдържа надежда и дълбока вяра, убеденост, че Исус наистина може да промени живота й. Този зов, който е роден от вярата, носи незабавен отговор от Бога. Не е било необходимо жената да говори с Исус, да Го умолява – достатъчно е било едно докосване. Защото Исус наистина има силата да промени живота ни , да ни освободи от нашите ограничения. Кръвотечението, от което страда жената, я унищожава не само физически. Според закона (Левит 15:19 – 30) жена с кръвотечение по принцип е била изключена от нормалния, ежедневния живот – това било смятано за нечисто. Едно нейно докосването или докосване на мястото, където е седяла, правело човека нечист. Исус не се страхува от нейното докосване. Публично признава за него, пред очите на тълпата разговаря с жената, въпреки че по този начин нарушава еврейските обичаи. Тази среща на жената, страдаща от кръвоизлив с Исус ни показва, че вярата отваря пред човека съвсем нова реалност. Тя ни дава сила за преодоляване на стереотипите, куража да прекрачваме отвъд утъпкания път .

Какво искам от Исус? Защо се опитвам да дойдa при Него?

Какво прави трудно за мен да оставам в близост с Бог? Как да се справя с тези трудности?

„Възкръснали Исусе, Ти виждаш, че понякога съм загубен като някой чужд на земята. Едно желание изпълва душата ми и това е очакването на Твоето присъствие. Сърцето няма да постигне мир, докато не повери на Тебе, о Христе, това, което не му позволява да се доближи до Теб.“

Брат Роже от Тезе