Размишления за духовните поклонници в поклонението Малко Търново-Созопол (трети ден)
Трети ден
12 септември
Покровителка на деня: Света Богородица
Маршрут: Писменово – Приморско – Аркутино
Намерение за деня: за Църквата и семействата в България и Полша
Mk 2 ,1 – 12
Исус по време на първия си престой в Капернаум изцели мнозина болни (Mk 1,32-38). Поради това, не ни учудват тълпите, които се събраха около Него по време на второто Му посещение в града. Това, което ни изненадва е предприемчивостта и упоритостта на хората, които решиха да заведат паралитика при Исус. Струва си да се спрем над това. Над това трепване на сърцето, което насърчава здравите жители на Капернаум да помислят за някой слаб и болен. Защото всъщност от обикновения импулс на сърцето започва всичко. Първо трябва да забележа, че е в непосредствена близост до мен, някой страда и след това да повярвам, че Исус от Назарет може да излекува този човек. За пореден път Евангелието показва, че вярата е свързана с действеност. Тя не е единствено пасивно очакване на чудо. Това е ценност, която преобразява цялата ни действителност. Вярата ни подтиква към действие. В този смисъл, ученикът на Христос никога не е безработен. Вярата освобождава в нас чувствителност към други хора. Благодарение на нея, ще можем да запазим упование в Бога там, където другите губят надежда. Тя ни позволява да видим отвъд, да преодолеем предразсъдъците и да чертаем нови пътища. Приятелите на паралитика очертават един такъв път по много изключителен начин. Не се уплашиха от тълпата нито от стените. Те не казаха : това е невъзможно. Те измислиха нещо специално, за да може изцерението да се осъществи. Всеки вярващ в определен смисъл е призван да изобретява такава “ специални неща “ в едно много обикновено ежедневие. Само, че въпросът е, до колко ние вярваме, че си струва усилието да премахваме различни видове покриви в живота си?
Паралитикът е бил донесен от приятели: Кои са хората, които са ме „носили” във вярата, които със своята вяра са ме завели да се срещна с Бог?
Исус каза на паралитика: “ Стани, вдигни постелката си и ходи!“ Как да разбирам тези думи в сегашната ми ситуация?
„Исусе, наша радост, със своето непрестанно присъствие ни подтикваш да даряваме живота си. Дори и когато Те забравяме, любовта Ти продължава. И ни изпращаш Светия Дух. “
Брат Роже от Тезе
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар