Размишления за поклоничеството Малко Търново – Созопол: четвърти ден

13 септември 2013, 14:41

Четвърти ден

13 септември

Патрон на деня: Св. Йоан Кръстител
Маршрут: Аркутино – Созопол
Намерение за деня: за мир в Сирия и в целия свят

Йоан 20, 1-10
В първия ден на седмицата Мария от Магдала идва на гроба рано, докато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и идва при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им казва: вдигнали Господ от гроба и не знаем къде са Го оставили. Тогава излезе Петър и другият ученик и тръгнаха за гроба. И двамата тичаха заедно; но другият ученик се завтече по-бързо от Петър и пръв дойде при гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. След него пристига Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

В музея Орсе в Париж, може да се види картината на Йожен Бурнан : „Учениците Петър и Йоан тичат към гробницата в утрото на Възкресението. “ Дългото заглавие дори на половината не отразява емоционалния заряд, съдържащ се в творбата на художника. Петър и Йоан са изобразени в движение, почти бягащи. Лицата им, очите, ръцете, цялата фигура изразяват едно желание: възможно най-бързо да видят какво се е случило. Дали това, което каза Мария Магдалена е истина? Какво означават нейните думите? Зрителят едва ли не има чувството, че чете мислите на апостолите, че чува как си припомнят думите на Исус за възкресението и се чудят дали това е наистина възможно. Тази живописна визия на Великденската сутрин, това увисване между вяра и неверие, страх и радост, ни говори много за човешкия отговор на възкресението. Защото вестта за него не е лесна. Защото възкресението на Исус промени всичко в живота на апостолите, понеже приемането на възкресението на Исус променя всичко в живота ни. Учителят от Назарет престава да бъде единствено пътуващ проповедник и чудотворец, само благороден мислител, чиято философска система може да се приеме или отхвърли, без сериозни последици. Вярата във възкресението има своите последствия. Позволява да градим живота си на нещо много по-голямо и по-трайно от нас самите, от нашите очаквания и възможности. Във възкресението получаваме гаранция, че живота ни с Евангелието има смисъл, че крайната победа не е на смъртта, злото и страданието. Преди всичко вярата във възкресението ни кара да вярваме , че сме ценни, че заслужаваме любов. Защо? Защото вярвайки във възкресението ние вярваме в Божията любов към човека.

Кой е за мен възкръсналия Исус? Къде и как се срещам с Него в ежедневието?

„Боже, любов по-голяма от всяка друга любов, Ти идваш за да можеш в разкопаната земята на живота ни да вложиш упование и вяра. Вярата – в началото малко семе – може да стане една от най-сияещите евангелски истини. Тя укрепва неизчерпаемата добротата на човешкото сърце.”

Брат Роже от Тезе

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар