Catholic-news

Продължение от вчера

Задният кръст

Щом предният кръст е създаден от Бог, значи задният е измислен от човека. Той е дървото, на което любовта е прикована по брутален начин.
Исус въплъщава любовта и свободата; с отворени обятия той е приемал тези, които е срещал по пътя. Но бил прикован към дървото от религиозните водачи и политическите властници. Целувката на предателството го наранява като копието, което пробожда страната му. Отричането му от неговите най-приближени хора оплита трънения венец. Задният кръст е кръстът на предадената любов.
На кого не е известен опитът със задния кръст? Колко много драми, колко много невинни жертви… Лош е и опитът, който може да постигне всекиго: опитът да бъдеш огорчен, наранен тъкмо там, където обичаш.
То е като да си разпнат, когато смъртта ти отнема любим човек.
Боли, когато си засегнат на това място, където си вложил всичката си сила…
Както човекът, който разтваря ръце, прилича на Божия образ, така Бог прилича в своя разпнат син на тези, които са поели риска на любовта и страдат от това.
Вторият кръст не спасява – и как ли би могъл да носи спасение кръст, който е създаден от човека. Няма основание да го оправдаваме; но няма и причина да хулим Бог за това. Това е страданието, което безбожният свят възлага на Бог.
Учениците на Исус разпознават в това причиненото на Исус страдание – а в него и своето собствено. При много изображения на кръста нашите страдания се пренасят върху Исус: Те показват един измъчен, обезобразен Христос. Съществува опасност от това да се забули третият кръст, за който още ще говорим.
Старите римски кръстове са били различни: Те представят открито лице с отворени очи, излъчващи мир. Те привличат погледа към един друг аспект: към третия кръст, за който се досети приятелят-мюсюлманин.

Колко кръста виждаш, може би три?

Предният кръст: Това е човекът, създаден във формата на кръст, за да разтваря обятия и да обича.
Вторият кръст: Това е кръстът на разпнатата любов.
Третият кръст прилича по странен начин на първия – и точно в това е смисълът му. Защото в третия кръст става спасението. Само този, който обича познава болката от раздялата.
Който обича Църквата, може да страда заради нея. Който обича, страда от света, въпреки че знае, че той се управлява от Божия Дух.
Третият кръст е цената, на която въпреки всичко непрекъснато се учим да разтваряме обятия – точно там, където животът ни притиска, където сме нарянавени, където боли.
Във време на скръб, когато преживяваме раздяла, неразбиране, предателство, несправедливост, ние сме склонни да се затваряме, да се прибираме в себе си.
Това е естествена реакция, но тя може да води до горчивина. Човек стаява омраза или става равнодушен, изолира се или отбягва.
Но има само един път, път, който дава смисъл, който ни е даден от Христовия кръст. Отново и отново да тръгваме от задния кръст, който ни е възложен, към предния, на който срещаме Христос, неговата винаги приемаща ни любов.
Отново и отново да учим да разтваряме обятия… да вярваме, че животът продължава въпреки раздялата… че любовта преминава през всички бариери на омразата… че любовта освобождава другия… че верността е по-силна от предателството…
Който тръгне по този път – а той е истински Кръстен път! – той ще издържи изпитанията и самотата… Много хора вървят по някакъв начин по този път.
Например когато разтвори обятия някой, който има основание да каже: Стига толкова!
Този път е нашият Кръстен път. Той ни е наложен от раните и синините, които ни нанася животът. Нещо повече: можем да се съгласим, можем да вървим този път съвсем съзнателно с Христос, като – може би бавно – се учим отново да разтваряме ръце и отново да обичаме.
На пръв поглед няма разлика между първия и третия кръст: На него е някой, чиито ръце са разперени. Но нещо се е случило: Той е разтворил ръце, без да остава при нараняванията!
Става въпрос за преобразено страдание…
… това е пътят към Възкресението, към новия и вечен живот!