Catholic-news

В четвъртък бе публикувано интервю на Папа Франциск за йезуитското списание „Civilta’ Cattolica“, водено от неговия директор Антонио Спадаро, SJ в „Санта Марта“ на 19, 23 и 29 август 2013 г. Въпросите са изпратени от главните редактори на различни йезуитски списания в Европа. Това е първото по-дълго интервю с Папа Франциск.

Кой е Хорхе Марио Берголио?

Въпросите са пред мен, но аз решавам да не спазвам подготвения от мен план и питам Папата малко ненадейно: „Кой е Хорхе Марио Берголио?“. Той ме поглежда мълчаливо. Питам го дали може да му се задава този въпрос. Той ми дава знак, че одобрява въпроса и казва:

„Не знам каква дефиниция би била най-подходяща… Аз съм един грешник. Това е най-точното определение. И то не е само израз, не е литературен жанр. Аз съм грешник“. Папата продължава да размисля, развълнуван, сякаш не е очаквал този въпрос, сякаш е принуден да даде и друго обяснение.

„Да, може би мога да кажа, че съм малко обигран, знам как да се държа, но е вярно и това, че съм безобиден. Но най-добрият синтез, който ми идва отвътре и който смятам за най-подходящ е: „Аз съм грешник, когото Господ е погледнал“. И повтаря: „Аз съм човек, когото Господ е погледнал. Винаги съм усещал, че моето мото „Miserando atque eligendo“ е много вярно за мен“.

Мотото на Папата идва от проповеди на Св. Беда Достопочтени, който в коментара си към епизода с призоваването на Свети Матей пише: „Исус видял един митар и като го погледнал с любов и го избрал, му казал: Последвай ме!“ Папата добавя: „Струва ми се, че латинският герундив „miserando“ е непреводим както на италиански, така и на испански. Бих го заместил с друг герундив, който изобщо не съществува: „misericordiando“.

Със скок на мисълта, чийто смисъл не разбирам веднага, Папа Франциск продължава размишлението си:
„Не познавам Рим. Познавам само няколко места от града. Сред тях е „Санта Мария Маджоре“ – там съм ходил винаги“. Усмихвам се и му казвам: „Това го разбрахме много добре, Свети Отче!“. „Да – продължава Папата, – познавам „Санта Мария Маджоре“, „Свети Петър“… Но когато съм идвал в Рим, винаги съм живял на Via Scrofa. От там често отивах в църквата „San Luigi dei Francesi“; ходех там, за да разглеждам картината за призоваването на Матей, нарисувана от Караваджо“.

Започвам да разбирам какво иска да ми каже Папата. „Този пръст на Исус, който сочи към Матей – такъв съм аз, така се чувствам, като Матей“. Папата става така решителен, като че ли намира образа за себе си, който е търсил: „Това е жестът на Матей, който ме поразява: „Той взема парите си, сякаш иска да каже: „Не, не са мои, не са мои тези пари! Виж, това съм аз: грешник, когото Господ е видял“. Ето това казах, когато ме попитахте дали приемам избирането ми за Папа. После каза тихо: „Peccator sum, sed super misericordia et infinita patientia Domini nostri Jesu Christi confisus et in spiritu penitentiae accepto.“

Защо станахте йезуит?

Продължавам с първия от подготвените въпроси: Свети Отче, какво ви подтикна да постъпите в Обществото на Исус? С какво ви докосна по-специално Орденът на йезуитите?

„Исках да направя нещо повече, но не знаех какво. Бях в семинарията. Харесваха ми доминиканците и имах приятели доминиканци. Но после избрах Обществото на Исус, което добре познавах, тъй като семинарията бе поверена на йезуитите. Обществото на Исус ме впечатли с три неща: мисионерският характер, общността и дисциплината. Това е странно, защото по природа съм недисциплиниран. Но дисциплината на йезуитите, начинът им да се отнасят към времето, ме впечатлиха много“.

„И още нещо, което за мен има наистина фундаментално значение: общността. Аз не се виждам като самотен свещеник. Аз се нуждая от общност. И това става ясно от факта, че живея тук, в „Санта Марта“. Когато дойдох в дома, по жребий ми се падна стая №207. Стаята, в която сега се намираме, беше стая за гости. Реших, че ще живея тук, в стая 201, защото, когато влязох във владение на папското жилище, усетих в себе си едно „Не“. Папският апартамент в Апостолическия дворец не е луксозен. Но в крайна сметка прилича на обърната фуния. Голям и просторен е, а входът му е много тесен. Влизаш вътре капка по капка. Това не е за мен. Без хора не мога да живея. Трябва да живея живота си заедно с други хора.“

Какво означава за един йезуит да бъде Папа?

Питам Папата какво означава за него, че е първият йезуит, избран за епископ на Рим: Как разбирате служението на цялата Църква, за което бяхте призован, в светлината на духовността на Св. Игнатий? Какво означава за един йезуит да бъде избран за Папа? Кой пункт от йезуитската духовност ви помага най-много в изпълнението на тази длъжност?

„Различаването е едно от нещата, които са занимавали Св. Игнатий най-много. За него то е средство за борба, за да бъде опознат по-добре Господ и да бъде следван от най-голяма близост. Винаги ме е вълнувала една максима, с която се описва визията на Свети Игнатий: „Non coerceri a maximo, sed contineri a minimo divinum est“ (Да не си ограничаван от голямото и въпреки това да си в най-малкото е божествено). Мислих много върху това изречение и с оглед на ръководенето, на изпълнението на длъжността на супериор: Да не се оставяш да те завладее по-голямото пространство, а да си в състояние да останеш в по-тясното. Тази добродетел на голямото и малкото е великодушието, позволяващо ни постоянно да гледаме хоризонта от положението, в което се намираме: всеки ден да уреждаме големите и малките неща на ежедневието с голямо и отворено за Бога и за другите сърце. Това означава – в големите хоризонти на Божието царство: много да бъде обхванато, да се повиши стойността на малките неща.“

„Тази максима предлага параметри за спазване на коректно отношение за различаване, за да се гледа на Божите неща от „гледна точка“ на Бога. За Св. Игнатий големите принципи трябва да бъдат включени в пространствените, времевите и личните обстоятелства. Йоан ХХІІІ застана на тази ръководна позиция, повтаряйки принципа: „Omnia videre, multa dissimulare, pauca corrigere“ (Всичко да се види, много да се обхване, малко да се коригира). Защото когато той видя всичко, големите измерения, сметна, че ще трябва да се справя с малкото, в много малки измерения. Може да имаме големи проекти и да ги реализираме, залагайки на малко дребни неща като основа. Или може да използваме слаби средства, които се оказват по-ефективни, отколкото силните, казва свети Павел в Първото послание до коринтяните.“

„Различаването се нуждае от време. Мнозина, например, си мислят, че промените и реформите трябва да станат в кратки срокове. Вярвам, че на човек винаги му е необходимо достатъчно време, за да постави основите за една истинска, ефективна промяна. И това е времето за разграничаване. Понякога обаче разграничаването ни кара веднага да направим нещо, което всъщност сме искали да извършим по-късно. Така беше и с мен през тези месеци. Различаването винаги става в присъствието на Господ, като внимаваме за знаците, за нещата, които се случват, слушаме, съчувстваме на хората, особено на бедните. Моите решения, също и онези, които са свързани с обикновения ежедневен живот, като използването на обикновен автомобил, са свързани с духовното разграничаване, отговарящо на изискването, което произтича от обстоятелствата, хората и четенето на знаците. Разграничаването в присъствието на Господ ме направлява в моя начин на ръководене“.

„Но аз съм недоверчив към решения, които се вземат импровизирано. Винаги се отнасям с недоверие към първото решение, т.е. към първото нещо, което ми дойде на ума. Обикновено то е погрешно. Трябва да почакам, вътрешно да преценя, да имам необходимото време. Мъдростта на разграничаването премахва неопределеността на живота и ни кара да намираме най-подходящите средства, които не винаги съвпадат с това, което изглежда голямо и силно“.

(Следва)