Catholic-news

Днес Папа Франциск започна речта си пред нуждаещи се и затворници в катедралата на столицата на Сардиния, Каляри, където бе на посещение, с думите: „Скъпи братя и сестри, благодаря ви, че дойдохте днес тук. На лицата ви виждам мъката. Но виждам и надежда. Чувствайте се обичани от Господ и също от толкова много добри хора, които със своите молитви и дела помагат за намаляване на страданието на ближния. При вас се чувствам у дома. Надявам се и вие да се чувствате у дома в тази катедрала. Както казват в Латинска Америка: този дом е ваш дом. Той е ваш дом. Тук силно и конкретно усещаме, че всички сме братя. Тук е единственият баща – небесният баща, а единственият учител е Исус Христос. Затова първото нещо, което искам да споделя с вас е тази специална радост да имаме Исус за учител. Да го погледнем, той ни дава толкова много сила, толкова утеха в нашата немощ, в нашата бедност и в нашите трудности. Всички ние имаме трудности, всички. Всички, които сме тук имаме трудности. Всички, които сме тук сме бедни. И всички, които сме тук сме немощни. Никой тук не е по-добър от другите. Всички сме еднакви за Бог, за Бог-Отец. Всички.“
Папа Франциск изрази болката си от егоистичните мотиви при подпомагането на бедните, което понякога се среща. То се използва за личните интереси или интересите на определена група, каза той. Освен това някои от оказващите помощ се гордеят с работата си и се държат арогантно към засегнатите. Това е наистина „човешко, но не е добро, то не е от Исус“, отбеляза Папата. Това е използване на бедните, продължи той, „да го правя за собствената си гордост, това е тежък грях“ и добави: „Би било по-добре тези хора да си останат вкъщи“. Подпомагането на бедните и нуждаещите се винаги трябва да се характеризира от вътрешна нагласа на състрадание. „Трябва да вършим делата на милосърдието също с милосърдие“, насърчи той. Църквата има в това отношение специалната отговорност да дава знак на надежда с действена любов към ближния.
Никой не може да следва Исус по пътя на милосърдието, ако не го прилага на практика най-напред към ближните си, каза Папата. Това означава да работи с тях, да ги разбира и да им прощава. Същевременно той предупреди и за това, че закрилата на бедните не бива да се превръща в идеология. Папата изтъкна, че смирението на Исус не е „морализъм“ или „чувство“, а е напълно реално. Исус избира да живее сред най-малките и отхвърлените. Любовта към ближния, „каритас“, е силата на християнското общество, подчерта Папа Франциск. Тя е „маята“, с чиято помощ едно общество може да израства отвътре. „Само кураж“, каза Папа Франциск накрая, „и не позволявайте да ви ограбват надеждата и вървете напред“.
След той благослови и поздрави присъстващите в катедралата затворници и бедни.