Catholic-news

Какъв вид управленчески опит продължава да зрее от подготовката на отец Берголио – първоначално той е бил супериор на дома, а след това на провинцията в Обществото на Исус? Стилът на управление на Обществото е предпоставка за решението на супериора, но също и конфронтацията с неговите консултанти.

И така, питам Папата: „Мислите ли, че Вашият опит в ръководеното от миналото може да ви послужи за настоящото ръководство на цялата Църква?“ След кратък размисъл Папа Франциск става сериозен, но остава съвсем спокоен:

„Да Ви кажа честно: В опита си като супериор в Обществото не винаги съм се държал така коректно, че да съм направил необходимите консултации. И това в никой случай не беше добро. В началото стилът ми на ръководене като йезуит имаше много недостатъци. Беше трудно време за Обществото на Исус: Цяло поколение йезуити пропадна. Затова още на много млади години бях избран за провинциал. Бях само на 36 години – лудост! Трябваше да се справям с много трудни ситуации и вземах решенията си по много суров и личен начин. Да, но трябва и да добавя нещо: Когато поверя нещо на някого, му имам пълно доверие. Той трябва да допусне наистина много сериозна грешка, за да се откажа от него. Независимо от това, на хората им е втръснало от авторитаризма. Авторитарният ми и бърз начин да вземам решения ми докара сериозни проблеми и обвинението, че съм ултраконсервативен. Имах период, в който преминах през голяма вътрешна криза , когато живеех в Кордова. Сигурно не съм бил като блажена Имелда, но никога не съм бил един от `десните`. Моят авторитарен начин да вземам решения причиняваше проблеми.“

„Говоря за тези неща като житейски опит и за да стане разбираемо какви опасности съществуват. С времето научих много. Господ ме удостои с тази педагогика в ръководенето, въпреки моите грешки и грехове. Например, като епископ на Буенос Айрес имах всеки 14 дни среща с моите шестима ауксилиарни епископи и много пъти през годината със съвета на свещениците. Поставяха се въпроси и се отваряше пространство за дискусия. Това много ми помогна да вземам най-добрите решения. А сега чувам определени лица да ми казват: `Човек не трябва много да се съветва, а да решава.` Но аз вярвам, че консултацията е много важна. Консисториите и Синодите са например важни места за действителното и активно провеждане на тези консултации. Но те трябва да се правят в по-гъвкава форма. Пожелавам си реални, не формални консултации. Комисията на осемте кардинали – тази група за консултации – е не само мое решение, но и плод на волята на кардиналите, както тя беше изразена при общите събрания преди Конклава. И аз искам да има истински, не формални консултации.“

(Утре: Sentire cum ecclesia)