Catholic-news

Продължение на превода на интервюто с Папа Франциск за йезуитското списание „Civiltà Cattolica“:

Първият Папа от религиозен орден след 182 години

Папа Франциск е първият Папа, който идва от религиозен орден, след камалдула Григорий ХVІ, избран за папа през 1831 г., преди повече от 182 години. Затова питам: „Какво е днес специфичното място на братята и сестрите от ордени в Църквата?“
„Хората от религиозните ордени са пророци. Те са онези, които са избрали да следват Исус, които са избрали живота си в послушание към Отца, бедността, живота в общност и целомъдрието. В този смисъл обетите не могат да се превръщат в карикатури, в противен случай, например, животът в общност става ад, целомъдрието – живот на стар ерген. Обетът за целомъдрие трябва да е обет за плодородие. Хората от религиозните ордени са призвани в Църквата да бъдат пророци, които свидетелстват как е живял Исус на тази земя и които показват какво ще бъде Божието царство в своето съвършенство. Монахът или монахинята от орден никога не бива да се отказват от пророчество. Това не означава, че се обявяват срещу йерархичната страна на Църквата, когато пророческата функция и йерархичната структура не съвпадат. Говоря за едно положително предложение, което обаче не бива да всява страх. Спомняме си за това, което са направили толкова много велики свети монаси, мъже и жени от ордени след игумена Антоний. Да бъдеш пророк означава понякога да си шумен – не знам как трябва да се изразя. Пророчеството предизвиква шум, врява – някои мислят `цирк`. Но в действителност тяхната харизма е да бъдат квас: Пророчеството прокламира духа на Евангелието.“

Дикастериите в Рим, синодалност, икуменизъм

Тъй като Папата споменава йерархията, го питам: „Какво мислите за дикастериите в Рим?“

„Дикастериите в Рим (конгрегации, съвети и други институции) са в услуга на Папата и епископите. Те трябва да помагат на местните Църкви или на Епископските конференции. Те са институции на служението. В отделни случаи, когато не биват разбирани правилно, има опасност да станат места за контрол. Впечатляващо е да се видят обвиненията за липса на правоверност, които пристигат в Рим. Мисля, че те трябва да бъдат проверявани от Епископските конференции, които от своя страна могат да получат помощ от Рим. Случаите се обработват най-добре на място. Дикастериите в Рим са посредници, те не са автономни.“

Напомням на Папата, че при ръкополагането и предаването на палиумите на 34-мата нови архиепископи на 29 юни той подчерта „пътя на синодалност“; да води обединената Църква към това „да расте в хармония със служението на примаса“. Оттук и въпросът ми: „Как може да се съгласува върховенството на Петър със синодалността? Кои пътища са по-практични, също и в икуменическа перспектива?

„Трябва да се върви заедно: народ, епископи, Папа. Синодалността трябва да се живее на различни нива. Може би е време да се промени методът на Синода, защото настоящият ми се струва статичен. Това може да има после и икуменична стойност – особено с нашите православни братя. От тях още повече може да се научи за смисъла на епископската колегиалност и традициите на синодалността. Усилието за общ размисъл с поглед към това как Църквата е била управлявана в първите векове преди разрива между Изтока и Запада ще донесе плодове точно навреме. В икуменичните отношения е важно това: не само по-добре да се опознава това, което Духът е посял в другите, но също така преди всичко по-добре да се признава като подарък и за нас. Бих искал да продължа размисъла за примата на Петър, който започна през 2007 г. от `смесените комисии`. Той доведе до подписването на документа от Равена.Трябва да се продължава по този начин.“

Опитвам се да разбера как Папата вижда бъдещето на църковното единство. Той отговаря: „Трябва да вървим обединени в различията. Няма друг път, за да станем едно. Това е пътят на Исус.“

А ролята на жената в Църквата? На няколко пъти Папата обърна внимание върху тази тема. В едно интервю той подчерта, че значението на жената в Църквата не е достатъчно ясно, тъй като изкушението на мъжкото господство е попречило да се види тази роля, която се полага на жената в обществото. Той поде отново въпроса в самолета, на връщане от Рио де Жанейро и подчерта, че липсва задълбочено богословие за жената. Затова го попитах: „Каква трябва да бъде ролята на жената в Църквата? Какво да се направи, за да стане днес тя по-явна в Църквата?“
„Пространствата за решаващо женско присъствие в Църквата трябва да бъдат разширени. Но аз се опасявам от една „мъжественост във фуста“, защото жената има различна структура от тази на мъжа. Думите, които чувам за ролята на жената в Църквата често са вдъхновени от идеология на мъжественост. Жените поставят дълбоки въпроси, на чието предизвикателство трябва да отговорим. Църквата не може да бъде самата себе си без жените и тяхната роля. Жената е задължителна за Църквата. Мария – една жена – е по-важна, отколкото епископите. Казвам това, защото не бива да се смесва функция с достойство. Затова трябва да се задълбочи представата за жената в Църквата. Трябва да се работи още повече върху едно задълбочено богословие на жената. Само ако се върви по този път, може да се мисли по-добре за функцията на жената вътре в Църквата. Женският гений е необходим на местата, където се вземат важни решения. Предизвикателството днес е: осмисляне на специфичното място на жената и там, където в различни сфери на Църквата се упражнява власт.“

(Следва: Втори Ватикански Събор)