Catholic-news

Продължение (6)

Втори Ватикански Събор

Какво реализира Втори Ватикански Събор? Какво беше? – Питам Папата в светлината на предишните изказвания и очаквам дълъг отговор с акценти. Имам обаче впечатлението, че Папата гледа на Събора просто като на толкова недискусионен факт, че не си струва да се говори по-дълго, за да се подчертае значението му.

„Втори Ватикански Събор бе нов прочит на Евангелието в светлината на съвременната култура. Той предизвика движение на обновление, идващо от самото Евангелие. Плодовете бяха огромни. Достатъчно е да си спомним за литургията. Работата по литургичната реформа бе служение на народа, като нов прочит на Евангелието, изхождайки от конкретната историческа ситуация. Да, там има линии, които сочат върху херменевтиката на приемствеността и прекъсването. Но едно е ясно: Динамиката на актуализирания прочит на Евангелието от днес, което е свойствено на Събора, е абсолютно необратима. След това има специални въпроси като литургията по стария обред. Мисля, че решението на Папа Бенедикт беше мъдро. То беше свързано с помощта на няколко души, които имаха тази особена чувствителност. Но за мен рискът за идеологизиране на ‚Ordo Vetus‘, инструментализирането му, е много опасно.

Да търсим и да намираме Бог във всички неща

Това, което Папа Франциск казва за предивзвикателствата днес, е формулирано особено добре. Преди години той писа, че за да се види реалността, е необходим поглед на вяра, иначе действителността се вижда само отчасти, фрагментарно. Това е тема и на енцикликата „Lumen fidei“. Спомних си за някои пасажи от речите на Папа Франциск по време на Младежкия Световен Ден в Рио де Жанейро. Прочитам му ги. „Бог е реален, когато се открива днес“, „Бог е навсякъде“. Това са изречения, отразяващи изказването на свети Игнатий „Да търсим и да намираме Бог във всички неща“. Затова питам Папата: „Ваше Светейшество, как става това: Да търсим и да намираме Бог във всички неща?“

„Това, което казах в Рио де Жанейро, има значение, обусловено от времето. Де факто съществува изкушението да се търси Бог в миналото или в бъдещите възможности. Със сигурност Бог е в миналото, защото го намираме в отпечатъците, които е оставил. Той е и в бъдещето, като обещание. Но – нека кажем – `конкретният Бог` е днес. Ето защо вайкането никога не помага, никога, за да се намери Бог. Жалването колко варварски бил светът днес понякога може само да скрива, че в Църквата има желание за ясно съхраняван ред, за защита. Бог идва към нас днес.“

„Бог се показва в обусловеното от историята откровение, във времето. Времето разкрива процеси, пространството ги кристализира. Бог се намира във времето, в текущите процеси. Не е необходимо да се превилигироват обвързаните с времето възможности, дори те да са за дълъг срок, в сравнение с действителните процеси. По-скоро трябва да довеждаме процесите в действие, отколкото да заемаме пространствата. Бог се открива във времето и присъства в процесите на историята. Тази е причината да имат предимство действия, които предизвикват динамика. Това изисква също търпение и чакане.“

„Срещата с Бог във всички неща не е емпирично `Еврика`. Ако искаме да се срещнем с Бог, искаме веднага да го констатираме – в основата – с емпирични методи. Така няма да се срещнем с Бог. Ние го намираме по-скоро в лекия полъх на Илия. Сетивата, които възприемат Бог са тези, които св. Игнатий нарича `духовни сетива`. Св. Игнатий изисква да се отвори духовната чувствителност, за да се срещне Бог – отвъд чисто емпиричното приближаване. Необходима е контемплативна нагласа: Това е чувството, че вървим по правилния път на разбирането и любовта спрямо нещата и ситуациите. Знакът за това, че сме на правилния път, е знакът на дълбокия мир, на духовната утеха, на любовта към Бог и всички неща в Бог.“

(Следва: Сигурност срещу заблуждения)