Catholic-news

Продължение (7)

Сигурност срещу заблуждения

Щом като срещата с Бог не е „емпирично Еврика“, казвам на Папата, и щом като става въпрос за път, по който се интерпретира историята, може ли да се правят и грешки?

„Да, при това търсене и намиране на Бог във всички неща винаги остава една сфера на несигурност. Трябва да я има. Ако някой твърди, че е срещнал Бог с абсолютна сигурност и не е докоснат от сянката на несигурността, тогава нещо куца. За мен това е много важен ключ за обяснение. Ако някой има отговор на всички въпроси, то това е доказателство, че Бог не е с него. Това означава, че той е фалшив пророк, който използва религията за самия себе си. Големите водачи на Божия народ като Мойсей винаги са оставяли място за съмнение. Трябва да оставяме място за Господ, не за нашите сигурности. Трябва да сме смирени. Несигурност имаме при всяко истинско решение, което е отворено за потвърждение чрез духовна утеха.“

„Затова рискът при търсенето и намирането на Бог във всички неща е желанието да се обясни всичко, като да се каже с човешка сигурност и арогантност: `Тук е Бог.` Тогава намираме само един Бог по наша мярка. Правилната нагласа е тази на свети Августин: да търсим Бог, за да го намерим, да го намерим, за да го търсим винаги. А често ние намираме само опипом, както четем в Библията. Това е опитът на големите отци на вярата, които са ни пример за подражание. Би трябвало да се прочете ХІ глава от Посланието до евреите: Аврам е тръгнал, без да знае накъде трябва да върви – във вярата. Всички наши предци във вярата са умрели с поглед към обещаните блага – но винаги от разстояние… Животът ни не ни е даден като либрето на опера, в което всичко е написано. Нашият живот е вървене, странстване, дейност, търсене, гледане… Трябва да се влезе в приключението за търсене на срещата и в оставянето ни да бъдем търсени от Бог, в оставянето ни да се срещнем с Бог.“

„Защото Бог е напред, Бог винаги е този, който е пръв… Бог е малко като цвета на бадема в твоята Сицилия, Антонио, който винаги разцъфва пръв. Това четем у пророците. Зтова Бог срещаме, когато вървим, по пътя. Тук някой може да каже: Това е релативизъм. Релативизъм ли е? Да, когато го разбираме зле – като мъгляв пантеизъм; Не, когато го разбираме в библейския смисъл, за който Бог е винаги изненада. Затова никога не знаеш къде и как ще го срещнеш. Не ти определяш времето и мястото на срещата с него. Ето защо трябва да се забележи срещата, да се открие. От основно значение за това е разграничаването.“

„Когато християнинът е реставратор, легалист, когато той иска всичко да му е ясно и сигурно, тогава той не намира нищо. Традицията и споменът за миналото трябва да ни помогнат за смелостта да отваряме нови пространства за Бог. Който днес постоянно търси дисциплинарни решения, който по преувеличен начин търси `сигурността` в учението, който упорито търси загубеното минало, има статична и насочена назад визия. По такъв начин вярата става идеология сред мнозина. Имам една догматична сигурност: Бог е в живота на всяка личност. Бог е в живота на всеки човек. Дори когато животът на един човек е бил катастрофа, когато е разрушен от пороци, от дрога или други неща: Бог е в живота му. Можем и трябва да го търсим във всеки човешки живот. Дори когато животът на една личност е земя пълна с тръни и плевели, въпреки това винаги има място, на което да порасне доброто семе. Трябва да имаме доверие в Бог.“

Трябва ли да бъдем оптимисти?

Тези думи на Папата ми напомнят за по-предишни размишления, в които кардинал Берголио пише, че Бог вече живее в града, жив, смесил се с всички и съединен с всеки. По мое виждане това е друг начин, за да се изрази това, което св. Игнатий е написал в духовните упражнения, именно, че Бог „работи и действа“ в нашия свят. Затова го питам: „Трябва ли да сме оптимисти? Какви са знаците на надежда в наше време? Как може да бъдем оптимисти в един свят на кризата?“

„Не ми харесва употребата на думата `оптимист`, защото тя изразява психологическа нагласа. Повече ми харесва използването на думата `надежда` – в съответствие с това, което се намира в ХІ глава на Посланието до евреите, което вече цитирах. Отците са преминали през големи трудности. А надеждата не разочарова – както четем в Посланието до римляните. Помислете си за първата загадка от `Турандот` на Пучини!“, ми казва Папата.

Спомних си за тази загадка на принцесата, която е като отговор на надеждата: „В тъмната нощ лети призрак с преливащи цветове. Той се издига и повдига криле над черното безкрайно човечество. Целият свят го вика и и го умолява. Но призракът изчезва със зората, за да се роди отново в сърцата. И всяка нощ той се ражда, а през деня умира!“ Стихове, които изразяват желание за надежда, която тук е призрак с преливащи цветове, който изчезва през деня.

Папа Франциск продължава: „Християнската надежда не е призрак и тя не мами. Тя е богословска добродетел и определено е дар от Бога, който не може да се редуцира до чист оптимизъм. Бог не разочарова надеждата, той не може да отрече сам себе си. Бог е обещание.“

(Следва: Изкуство и творчество)