Catholic-news

Станаха известни нови факти от живота на Хорхе Марио Берголио (сега Папа Франциск), свързани с дейността му по време на аржентинската военна диктатура. В този мрачен период много близки на Берголио хора не разбирали неговата позиция: защо пред лицето на несправедливостта и преследванията водачът на един от най-големите и влиятелни ордени мълчи, защо не казва нищо срещу неправдата? Подобни въпроси често намирали място по страниците на комунистическата преса, за радост на аржентинските поддръжници на диктатурата. На 13 март 2013 г., след избирането на кардинал Берголио за Папа, темата бе подета отново с пълна сила.

Един от изследователите, които се включиха в търсенето на документи срещу новия Папа, бе италианският журналист Нело Скаво. Какво било обаче учудването му, когато установил точно обратното на онова, което търсел. Изследователят стига до извода, че благодарение на тогавашния генерален настоятел на Ордена на йезуитите Хорхе Марио Берголио в Аржентина е била изградена истинска нелегална мрежа, чиято цел се е състояла в това да спасява дисиденти, преследвани от диктаторския режим.
Намерените документи се превърнаха в солидна основа за книгата „Списъкът на Берголио”, която преди няколко дни се появи по книжарниците в Италия и получи своето име по аналогия със световноизвестния „Списък на Шиндлер”. В нея са публикувани свидетелствата и историите на 192-ма души, спасени от настоящия Папа.
Повечето от разказите се отнасят до Буенос Айрес, където е живял Берголио, както и до университета „Дел Салватор”, свързан с Ордена на йезуитите. Именно тук четиридесетгодишният тогава йезуит е успявал да скрие много дисиденти, понякога цели групи, представяйки ги за студенти, които провеждат духовни упражнения. На мнозина от тях в миналото Берголио е помогнал да напуснат страната, убеден, че ако бъдат убити в Аржентина, „те не биха могли да продължат своята мисия.”
От някои от свидетелствата става ясно, че Берголио е призовавал към повече внимание, молел ги е да не разговарят по телефона за компрометиращи неща и да ни пишат писма, защото „не е време за игра на герои”. Той действал много внимателно и благодарение на това успявал да издейства освобождаването на мнозина затворници, дори и в частни срещи с високопоставени представители на режима.