Catholic-news

Продължение (9)

Граници и експериментални области

Да, творчеството е много важно за един йезуит. Когато Папа Франциск прие свещениците и сътрудниците от Civiltà Cattolica,той изтъкна три други важни характеристики за културната дейност на йезуитите. Връщам се в мислите си към този ден, беше 14 юни. Спомням си, че преди срещата с групата в предварителния разговор той обяви триадата: диалог, разграничаване и граници. Той постави особен акцент на последната точка и цитира Папа Павел VІ, който в една прочута реч пред йезуити казал: „Навсякъде в Църквата, дори и в най-трудните и екстремни области, в пресечните точки на идеологиите, на местата с тежки социални проблеми е имало и има конфоронатция между неотложните нужди на хората и вечното послание на Евангелието, и там винаги са били и са йезуитите.“
Молбата ми към Папата е за обяснение: „Помолихте ни да бъдем внимателни, за да не изпаднем в `изкушението за приспособяване на границите: Трябва да се отиде на границата и тя да не се носи у дома, за да бъде лакирана и култивирана. ` За какво се отнася това? Какво точно искахте да ни кажете с него? Интервюто, което водя сега с него е обсъдено с група списания, издавани от Обществото на Исус: „Какво е пожеланието Ви към тях? Какви да бъдат техните приоритети?“
„Трите ключови думи, които отправих към Civiltà Cattolica могат да се разпрострат до всички списания на Обществото на Исус – може би с различни акценти, според техния вид и целите им. Когато настоявам особено за границите, се позовавам на необходимостта, че човекът, който работи в областта на културата е включен в контекста, в който той работи и мисли. Винаги съществува опасност да попаднем в капана да си представяме, че сме в изпитателна станция. Нашата вяра обаче не е експериментално поле на вярата, а вяра по пътя , историческа вяра. Бог се откри като история, не като компендиум от абстрактни истини. Страхувам се от изпитателните станции; защото в тях проблемите се хващат и се носят у дома, където да се култивират, да се лакират – извън контекста им. Границите не бива да се носят вкъщи, човек трябва да живее на границата и да бъде смел.“
Питам Папата дали може да посочи пример въз основа на личния си опит.
„Когато говорим за социални проблеми, едно е да се срещнем, за да разгледаме проблема за дрогата в един беден дом. Друго е да отидем там, да живеем там, да видим проблема отвътре и да го изследваме. Има едно гениално писмо на отец Арупе до Centros de Investigacion y Accion Social (CIAS) за бедността, в което той ясно казва, че не може да се говори за бедността, ако липсва опит от директното потапяне в тези места, където се живее бедността. Тази дума `потапяне` е опасна, тъй като някои членове на ордени я разбраха като мода и така се случиха инциденти, защото не беше направено правилно разграничаване. А това е наистина важно.“
„А има толкова много граници. Да помислим за сестрите, които работят в клиники: Те живеят по границите. На една от тях съм много благодарен. Когато в болницата имах проблеми с белия дроб, лекарят ми даваше пеницилин и стрептомицин в определени дози. Сестрата, която имах, утрои дозата, защото усети. Тя знаеше какво трябва да прави, защото беше по цял ден при болните. Лекарят, който наистина беше способен, живееше в лабораторията си, сестрата живееше на границата и през целия ден говореше с границата. Да култивираш границата означава да се ограничиш с една дистанцирана позиция и да се затвориш в лабораторията. Това са полезни неща, но отразяването трябва да започва при нас винаги с опита.“