Catholic-news

Папа Франциск продължи вероучителните поучения, посветени на вярата и Църквата. На генералната аудиенция, състояла се на площад „Св. Петър“ на 2 октомври 2013 г., Светият Отец се спря на светостта на Църквата. Публикуваме пълен превод на това превъзходно размишление:

Скъпи братя и сестри, добър ден!
В Символа на вярата, изповядвайки „Вярвам в една Църква”, добавяме прилагателното „свята”, т.е. убедени сме в светостта на Църквата, и това е характеристика, която е присъствала от самото начало в съзнанието на първите християни, които просто наричали себе си „светии” (срв. Деян 9, 13. 32. 41; Рим 8, 27; 1 Кор 6, 1), защото разбирали, че Църквата е дело на Бог, на Светия Дух, Който освещава Църква.
Но в какъв смисъл Църквата е свята, щом виждаме, че историческата Църква по своя път през вековете е имала толкова трудности, проблеми, мрачни моменти? Как може да е свята една Църква, съставена от човешки същества, от грешници? Мъже-грешници, жени-грешници, свещеници-грешници, монахини-грешници, епископи-грешници, кардинали-грешници, Папа-грешник? Всички. Как може да е свята една такава Църква?

1. За да отговоря на въпроса, бих желал да се позова на един откъс от Посланието на Свети Павел до християните от Ефес. Като взима за пример семейните отношения, апостолът казва, че „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети” (5, 25-26). Христос възлюби Църквата, отдавайки се изцяло на Кръста. И това означава, че Църквата е свята, защото произтича от Бог, Който е свят, верен й е и не я оставя на властта на смъртта и злото (срв. Мт 16, 18). Тя е свята, защото Исус Христос, Светият Божи (срв. Мк 1, 24), по един неразривен начин е в единение с нея (срв. Мт 28, 20); тя е свята, защото е водена от Светия Дух, Който я очиства, преобразява, обновява. Тя е свята не поради нашите заслуги, а защото Бог я прави свята, защото е плод на Светия Дух и Неговите дарове. Не ние я правим свята, а Бог, Светият Дух, Който в Своята любов освещава Църквата.
2. Вие може би ще ми кажете: но Църквата се състои от грешници, виждаме го всеки ден. И това е вярно – ние сме Църква на грешници; и ние, грешниците, сме призвани да се оставим да бъдем променени, обновени и осветени от Бог. В историята го е имало това изкушение за някои да заявят: „Църквата е само за чистите, за тези, които са напълно последователни, а другите следва да бъдат изгонени от нея”. Това е неправилно! Това е ерес! Църквата, която е свята, не отхвърля грешниците; не отхвърля никой от нас; ни отхвърля, защото кани всички, приема, тя е отворена дори към най-отдалечените и насърчава всички да бъдат обгърнати от милосърдието, нежността и прошката на Отец, Който дава на всички възможност да се срещнат с Него и да вървят към светостта. „Но, отче, аз съм грешник, греховете ми са големи, как мога да се чувствам част от Църквата?”. Скъпи братко, скъпа сестро, именно това желае Господ – да Му кажеш: „Господи, аз съм тук, с моите грехове!”. Да има някой тук да е без своите грехове? Поне някой? Никой! Никой о нас! Всички ние носим със себе си нашите грехове. Но Господ желае да чуе от нас: „Прости ми, помогни ми да остана на пътя, промени сърцето ми!”. А Господ може това! Бог, Когото срещаме в Църквата, не е безмилостен Съдия, Той е като бащата от евангелската притча. Ти можеш да бъдеш като сина, напуснал дома си, вкусил до край отдалечеността от Бог. Но когато намериш в себе си силите да кажеш: „Искам да се върна вкъщи”, тогава ще намериш една отворена врата, Бог ще те посрещне, защото Той те очаква непрестанно. Бог те чака непрестанно! Бог ще те прегърне, ще те целуне и ще ти устрои пиршество. Такъв е Господ! Колко голяма е нежността на нашия небесен Отец! Господ иска да ни види като част от Църквата, която умее да разтваря обятията си, за да приема всички; която не е дом за малцина, а дом за всички; където всички могат да се обновят, преобразят, да се осветят от Неговата любов, най-силните и най-слабите, грешниците, равнодушните, тези, които се чувстват отчаяни и изгубени. Църквата дава възможност да се върви по пътя на светостта, който е пътят на християнина: тя ни дава да срещнем Исус Христос в тайнствата, особено в Изповедта и Евхаристията; тя ни известява Божието Слово, дава ни да живеем в милосърдна любов, в любовта на Бог към всички. Затова нека се запитаме: позволяваме ли да бъдем осветени? Ние сме Църква, която кани и приема с отворени обятия грешниците, която дава смелост и надежда, или сме Църква, която е затворена в самата себе си? Ние Църква ли сме, в която живее любовта на Бог, в която всички сме внимателни едни към други, в която се молим един за друг?
3. Един последен въпрос: какво мога да направя аз, чувствайки се слаб, крехък, грешен? Бог ти казва: не се страхувай от светостта, не се страхувай да се стремиш към върха, позволи на Бог да те обича и очиства, не се страхувай да се оставиш да бъдеш воден от Светия Дух. Нека се заразим от светостта на Бог. Всеки християнин е призван към святост (срв. Догматическа конституция Lumen gentium, 39-42); светостта се състои преди всичко не в това да говориш нещо необикновено, а в това да позволиш на Бог да действа. Това е среща на нашата слабост със силата на Неговата благодат, това означава да се оставиш на Неговото действие, което ни позволява да живеем в любов, правейки всичко с радост и смирение, в слава Божия и в служба на ближния. Има една прочута фраза от френския писател Леон Блоа, казана в последните минути от живота му: „В живота има само една мъка, и тя е, че не сме свети”. Нека не губим надежда в светостта, нека изминем целия този път. Искаме ли да бъдем свети? Господ очаква всеки от нас с отворени обятия; Той ни очаква, за да ни придружава по този път на светостта. Нека живеем с радост нашата вяра и позволим на Бог да ни обича…, нека изпросим този дар от Бог в молитвата за нас и за другите.

Превод: www.catholic-news.bg