Кулминацията на Папското посещение в Асизи

5 октомври 2013, 18:46

Кулминацията на пасторалното посещение на Папа Франциск в Асизи във връзка с празника на свети Франциск, отбелязван на 4 октомври, бе Светата Евхаристия на площада „Св.Франциск“, в която по информация на заместник говорителя на Ватикана, Чиро Бенедитини, са участвали над 50 000 души. Само част от верните можеха да следят литургията от павирания двор пред двуетажната базилика, в която се намира гробът на свети Франциск. Повечето се намирали на голямото поле по-горе.
В проповедта си Папата подчерта, че е дошъл в Асизи като многото поклонници, за да възхвали небесния Отец за всичко, което е открил на един от тези „малки“, за които говори Евангелието: Франциск, сина на богат търговец от Асизи: „Срещата с Исус го накарала да се откаже от добре уредения, безгрижен живот, за да се ожени за „Госпожа Бедност“ и да живее като истниски син на небесния Отец. Този избор на свети Франциск бил радикален начин да подражава на Христос, да се `облече` в този, който бил богат, но станал беден, за да направи с бедността си богати нас (срвн. 2 Кор 8, 9). В целия живот на Франциск любовта към бедните и подражанието на бедния Христос са два неделими, свързани помежду си елементи, двете страни на една и съща монета.“
Папата изтъкна три неща, за които свети Франциск свидетелства днес пред нас: „Какво ни казва той, не с думи – това е просто , а с живота си?“ Първото, основно нещо, за което той ни дава свидетелство, е: „Да си християнин означава жива връзка с личността на Исус, означава да се облечеш с него, да започнеш да приличаш на него“.
„Къде започва пътят на свети Франциск с Христос? При погледа на разпнатия Исус. Да бъдеш погледнат от него в момента, в който той жертва живота си за нас и ни привлича към себе си. Франциск преживял това по особен начин в малката църква на Сан Дамяно, когато се молел пред разпятието, което и днес все още ще обожавам. На този кръст Исус не изглежда мъртъв, а жив! Кръвта се стича от раните на ръцете, на краката и от страната, но тази кръв излъчва живот. Исус не е затворил очи, а ги е отворил, широко ги е отворил: поглед, който говори на сърцето. Разпнатият не ни говори за поражение, за провал. По парадоксален начин той ни говори за смърт, която е живот, която ражда живот,защото той ни говори за любов, тъй като е любовта на Бога, която стана човек. А любовта не умира, не, тя побеждава злото и смъртта. Който се остави да бъде погледнат от разпнатия Исус, бива все едно създаден отново, става `ново създание`. Това е изходната точка за всичко: Това е преживяването на преобразяващата благодат да бъдеш обичан незаслужено, въпреки че си грешник. Затова Франциск може да каже като свети Павел: `А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста Господа нашия Исуса Христа` (Гал 6, 14)“.
На второ място Папа Франциск напомни за думите от Евангелието: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мт 11, 28-29).
„Това е второто, за което Франциск свидетелства пред нас: Който следва Христос, получава истинския мир, който само той може да ни даде, а не светът. Свети Франциск се свързва от мнозина с мира и това е правилно, но само малцина достигат до дълбочината. Кой е мирът, който Франциск е получил и живял и който ни е предал на нас? Това е мирът на Христос, поел по пътя на голямата любов, тази на кръста. Това е мирът, който възкръсналият Исус подарил на учениците си, когато се явил сред тях и им казал: `Мир вам!`, като им показал изранените си ръце и прободената си страна. (срвн. Ив 20, 19.20).
Францисканският мир не е сантименталност. Моля, няма такъв свети Франциск! Той не и вид пантеистична хармония с енергиите на космоса… И това не е францисканско, а идея, която някои са развили! Мирът на свети Франциск е мирът на Христос, и този мир намира онзи, който взема върху си игото на Христос, именно неговата заповед: Обичайте се един друг, както аз ви възлюбих (срвн Ив 13, 34; 15, 12). Това иго не може да се носи с арогантност, с високомерие, с гордост, а само с доброта и смирено сърце.
„Най-висши, всемогъщи, добри Боже … да бъдеш прославян… с всички твои творения“. Така започва песента на свети Франциск: „Любовта към цялото творение, към нейната хармония. Светецът от Асизи засвидетелства внимание към всичко, което е създал Бог и което човекът е призван да съхрани и да пази, преди всичко обаче той засвидетелства уважение и любов към вски човек. Бог е създал света, за да бъде място на израстване в хармония и мир. Хармония и мир! Франциск бил човек на хармонията и мира. От този `град на мира` аз повтарям със силата и нежността на любовта: Нека да уважаваме творението, нека не бъдем инструменти за унищожение! Нека уважаваме всеки човек: Нека да спрат въоръжените конфликти, които напояват земята с кръв, нека оръжията да замлъкнат и навсякъде омразата да отстъпи на любовта, обидата – на прошката и раздорът – на единството! Нека чуем вика на онези, които плачат, страдат и умират заради насилие, тероризъм или война – в Света земя, която свети Франциск толкова много обичал, в Сирия, в целия Близък изток, в света. Обръщаме се към теб, свети Франциск, и те молим: Издействай ни от Бог дара, за да царят в този наш свят хармония и мир!“
Накрая Папата напомни, че Италия чества свети Франциск като свой покровител и завърши с молитвата на светеца за Асизи, за Италия и за целия свят.

Другите новини от Асизи:

Християнинът не може да живее според духа на времето
Папата се помоли на гроба на свети Франциск (видео)
Папа Франциск обядва с бедни
Папата се срещна с духовници, монаси и монахини в катедралата на Асизи „Сан Руфино“
Папата пред разпятието от „Сан Дамяно“ (видео)
Среща на Папата със сестрите-клариси
Диалог на Папата с младежите в Асизи

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар