Отец Иван Топалски: „Вярата е упование, надежда и доверие в Бог“

6 октомври 2013, 23:03

На темата за вярата бе посветена днешната проповед на отец Иван Топалски по време на неделната литургия, отслужена от него в енорийската църква „Св. Андрей“ в Калояново. Свещеникът обърна внимание на факта, че още в началото на днешния евангелски откъс чуваме молбата на апостолите към Исус: „Усили вярата в нас“. На едно друго място в Евангелието бащата на изцереното от бяс момче казва на Исус: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“ (Мк 9, 25). Какво всъщност е вярата? Този риторичен въпрос зададе отец Иван. Вярата може да бъде описана с красиви философски фрази, с добре издържани от богословска гледна точка думи, но какво всъщност е за нас на практика вярата? Дали вярата ни често не е само на думи? Всички казваме, че вярваме в един Бог. Но дали това е вярата? Достатъчно ли е само да казваме, че вярваме в Бог, или пък да знаем, че има Бог. Дяволът, например, не вярва, че има Бог, той ЗНАЕ, че Бог съществува. И какво от това? Това прави ли го по-близък с Бог. Не, напротив, неговото познание за това, че съществува Бог, по никакъв начин не го прави по-добър, нито пък по-близък с Бог, а точно обратното. Ето защо, когато се опитваме да кажем какво е вярата чисто практически, отделно от философията или богословието, стигаме до три ключови думи – вярата е упование, вярата е надежда, вярата е доверие. Ако ние не се уповаваме на Бог, ако не се надяваме на Бог, ако нямаме доверие в Него, тогава празна е нашата вяра, тя остава само на думи.
Отец Иван посочи, че загубата на доверие и упование в Бог всъщност е фундаментален проблем за 20-и век. Ето защо Исус се яви на Св. Фаустина Ковалска и даде чрез нея на всички нас образа на Милосърдния Исус и молитвата към Него: „Исусе, уповавам се на Теб“. В тази връзка проповедникът каза, че не е случаен изборът на централния витраж на фасадата на църквата „Св. Андрей“, а именно – образа на Милосърдния Исус, така, както се е явил на Св. Фаустина. Целта е непрекъснато да си припомняме, че вярата всъщност не е нищо друго, а упование. Енористът призова по-често да се обръщаме към Спасителя с тази молитва: „Исусе, уповавам се на Теб“.
Отец Иван отбеляза също, че Исус не е дошъл на земята, просто защото му е било скучно в рая и е искал да си направи някаква разходка тук, сред хората. Не, Той дойде да даде надежда за спасение на нашите души. Ето защо вярата освен упование е и надежда в Бог.
Свещеникът даде два примера, които илюстрират какво наистина е вярата.
Първият пример разказва за едно дете, което останало само вкъщи. В един момент в къщата избухва пожар. Идват пожарникари, пламъците се разрастват, детето е в опасност. Пожарникарите разпъват платнища и викат отдолу на детето: „Скачай“. Въпреки пламъците, то отказва да скочи. Следват няколко неуспешни опита да го накарат да предприеме тази стъпка. По едно време бащата се прибира от работа. Виждайки какво е положението, той застава под прозореца и извиква: „Сине, скачай“. И детето, без изобщо да се замисля, скача. Ето, това е вярата! Детето просто има доверие на баща си и няма нужда от каквито и да е обяснения. Няколко пожарникари не успяват да го накарат да скочи, докато за бащата една дума се оказва достатъчна. Детето има доверие на баща си, вярва му.
Вторият пример като ситуация ни е добре познат. Много пъти през летните жеги сме се молили за дъжд, давали сме литургии с това намерение и т. н. Така в една енория свещеникът, по искане на енориашите, отслужил литургия за дъжд, след което следвало шествие извън селото – отново с това намерение. Всички се включили в литургията, а след това и в шествието – хората носели кръстове, пеели песни, казвали молитви. С една дума, всичко както си е по реда. Само едно дете сред множеството носело чадър. Ето, това е вярата!
Накрая отец Иван пожела на хората, дошли на неделната литургия, повече упование в Бог и вярата ни да не остава само на думи.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар