Catholic-news

По случай 1700 години от издаването на Миланския едикт 2013 година е юбилейна за държавата Сърбия, за Сръбската православна църква и за Католическата църква в западната ни съседка. Тържественото отбелязване на тази годишнина е свързано с император Константин, чийто роден град е Ниш, само на 160 км от границата с България.На 8 октомври ще бъдат закрити юбилейните чествания, които бяха изпълнени с различни религиозни, научни и културни събития. Кулминацията на този юбилей за Католическата църква в страната се проведе на 20 и 21 септември в Ниш, под мотото „Освободени за свободата” с участието на близо четири хиляди поклонници от всички балкански държави. Присъстваше и българска група от около 50 души от Екзархията и от Никополската епархия от енориите във Велико Търново и Малчика. С тях бяха монс. Христо Пройков, отец Благовест Вангелов, отец Страхил Каваленов и отец Ремо Гамбакорта. Тържествената литургия беше председателствана от архиепископа на Милано кардинал Анджело Скола в качеството му на специален пратеник на Папата. Участваха още двама кардинали: Теодор Маккарик от Вашингтон и Винко Пулич от Сараево, 30 епископа и 120 свещеници.
На 6 октомври в Ниш се събраха четирима православни патриарси: Вселенският патриарх Вартоломей, руският Кирил, йерусалимският Теофил и сръбският Ириней. Те оглавиха тържествените православни чествания по случай Миланския едикт.

Предлагаме ви кратко интервю с архиепископа на Белград и член на Организационния комитет за юбилейната година, монс. Станислав Хочевар.

Каква е Вашата равносметка за юбилейните тържества, които се проведоха тази година?

Преди всичко, бих искал да благодаря на Бога за всички вдъхновения, които ни прати. През тази година можахме да задълбочим своите познания за историята на християнството, и особено за историята на Католическата църква в Сърбия.През последните години излязоха от печат някои книги, които са много ценни и за нашето съвремие, но по различни причини досега не бяха оценявани подобаващо. Едно по-широко познание на историята ще ни помогне да разберем по-добре действителността.
Направихме и едно възобновяване на материалната ни база: успяхме да ремонтираме архиепископският дом, построихме нова църква в Смедерево и направихме пълен ремонт на енорийската църква в Ниш, която по време на юбилея беше посветена именно на Въздвижението на Светия кръст с частица от светия Кръст и парченце от мощите на света Елена. Това раздвижване в църковния живот се усети по особен начин в Ниш на 20 и 21 септември. Много православни признаха пред мен, че сега осъзнават, че всъщност между нас не съществуват разлики. Мисля, че имахме възможност да се опознаем по-добре взаимно. Трябва да съумеем да запазим постигнатото и да го продължим. Това се отнася и за честванията в Ниш, където за първи път в историята на града се събраха толкова много епископи и свещеници, и то именно от тези държави, които през деветдесетте години на миналия век бяха един срещу друг в сериозни конфликти. Молитвата на верните бе отправена от верните на сръбски, хърватски, унгарски, албански, македонски, български, украински, словашки, словенски, италиански, английски… Младите хора в Ниш създадоха свой едикт. Нима това не е хубаво? Но дали медиите му отдадоха подобаващата значимост?

На 8 октомври в Народния театър на Белград ще бъде представена премиерата на операта In hoc signo vincis (С този знак ще победиш, думи, които император Константин чува от Господ преди важна битка, за да му каже да сложи на щитовете на войниците си знака на кръста), от композитора дон Марко Фризина, един от най-известните автори на църковна музика. Либретото е написано от артистичния директор на Белградската опера Деян Миладинович. Как виждате това събитие?

Нека не прозвучи нескромно, но ние като католическа общност в Сърбия направихме много за осъществяването на това духовно и културно събитие. За съжаление в Европа все по-рядко се оценява оригиналността и богатството, които идват от християнството. От европейските институции не получихме помощ за тази благородна инициатива. Много средства се губят за маловажни неща, а тук в една от бедните европейски страни съумяхме да създадем това важно събитие. Затова тази премиера не е само знак на сътрудничество между различните националности и вероизповедания, но и възможност християните в Европа да се запитат: откриваме ли в нас обновяващата сила на християнската вяра?

Тази неделя (6 октомври) се проведоха тържествените чествания на православната църква в Ниш, в тях участваха четирима патриарси. Пристигна и кардинал Йозеф Томко от Ватикана. Вие как оценявате тази поредна възможност за диалог с православната църква?

Нашите срещи с православните винаги са повод за радост, но и за малко тъга. Може би това се отнася само за мен, тъй като би ми се искало да вървим по-бързо и с повече смелост по пътя на разбирателството. Без съмнение това беше нова възможност за сближаване помежду ни, да се опознаем по-добре взаимно и да познаваме по-добре и своята история. А това не е никак малко. Мисля обаче, че Христос очаква от нас една още по-открита и братска среща, както и да бъдем по-чувствителни към големите предизвикателства в наши дни. Но отчитайки, че в други страни дори не се интересуват от тези жизненоважни за нашето време въпроси, мога да кажа, че и тази нова среща в Ниш остави пророчески отпечатък.

Автор: Ива Михайлова