Защо Църквата е католическа? (пълен текст)
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ВЕРОУЧИТЕЛНОТО ПОУЧЕНИЕ
НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ПАПА ФРАНЦИСК
(Генерална аудиенция, 9 октомври 2013 г.,
площад „Св. Петър“)
„Скъпи братя и сестри, добър ден! Вижда се, че днес, в този дъждовен ден, сте били смели. Поздравления!
«Вярвам в една свята, католическа… Църква». Днес ще се спрем да поразмишляваме върху тази черта на Църквата: казваме «католическа»… Преди всичко: какво означава «католическа»? Думата произтича от гръцката „kath’olòn“, която означава „всеобща”, в пълнота. В какъв смисъл тази пълнота има отношение към Църквата? В какъв смисъл казваме, че Църквата е католическа? Аз бих се спрял на три основни значения.
1. Първо, Църквата е католическа, защото представлява пространството, домът, в който бива известявана цялата пълнота на вярата, в който спасението, което ни донесе Христос, се предлага на всички. Църквата ни дава възможност да срещнем Божието Милосърдие, което ни преобразява, защото в нея присъства Исус Христос, Който й дава истинното изповядване на вярата, пълнотата на живота в Тайнствата, автентичността на службата на ръкоположените служители. В Църквата всички ние намираме онова, което е нужно, за да вярваме, за да живеем като християни, за да станем свети, за да вървим навсякъде и във всяко време.
За да дадем един пример, бихме могли да кажем, че това е като живота в семейството; в семейството на всеки от нас е дадено всичко онова, което да ни позволи да растем, да станем зрели, да живеем. Не можеш да растеш сам, не можеш да вървиш сам, бидейки изолиран, върви се и се расте в една общност, в едно семейство. И точно така е в Църквата! В Църквата можем да слушаме Божието Слово, като сме сигурни, че това е посланието, което Господ ни е дал; в Църквата можем да срещнем Господ в Тайнствата, които са едни отворени прозорци, през които ни бива давана Божията светлина, ручеи, от които черпим самия живот на Бог; в Църквата се учим да живеем в общността, да живеем любовта, която идва от Бог. Всеки от нас може да се запита днес: как аз живея в Църквата? Когато отивам в църквата го правя така, все едно отивам на стадиона, на футболен мач? Или както когато отивам на кино? Не, това е друго нещо. Как отивам аз в църквата? Как приемам даровете, които Църквата ми предлага, за да раста, за да узрявам като християнин? Участвам ли в живота на общността или отивам в църквата и се затварям в собствените си проблеми, като се изолирам от останалите? В този първи смисъл, Църквата е католическа, защото е дом за всички. Всички са деца на Църквата и всички са в този дом.
2. Едно второ значение: Църквата е католическа, защото е универсална, разпространена е във всички краища на света и известява Евангелието на всеки мъж и всяка жена. Църквата не е някаква елитна группа, в която да влизат само избрани. Църквата няма прегради, тя е изпратена при всички хора, при целия човешки род. И единствената Църква присъства също и в най-малките части от нея. Всеки може да каже: в моята енория присъства Католическата Църква, защото и тя е част от универсалната Църква, и тя има пълнотата на Христовите дарове, вярата, Тайнствата, служението; намира се в общение с Епископа, с Папата и е отворена към всички, без разлика. Църквата не е само в сянката на нашата камбанария, на обхваща цялата съвкупност от хора и народи, които изповядват една и съща вяра, които се хранят от една и съща Евхаристия, които биват обгрижвани от едни и същи пастири. Да се чувстваме в единение с всички Църкви, с всички католически общности – малки или големи, по света! Това е хубаво! И след това, нека почувстваме, че всички имаме мисия, малки и големи общности, всички трябва да отворим вратите си и да изцелем, за да евангелизираме. Нека в такъв случай се запитаме: какво правя аз, за да известявам на другите радостта от срещата с Господ, радостта да принадлежа на Църквата? Известяването и свидетелстването на вярата не е работа само на някои, тя засяга мен, теб, всеки от нас!
3. Една трета и последна мисъл: Църквата е католическа, защото е «Дом на хармонията», където единство и различие умеят да се съчетават, за да има богатство. Нека помислим за образа на симфонията, която означава съгласие и хармония, различни инструменти, които свирят заедно; всеки запазва своя неховторим звук и неговите характеристики на звука се настройват към нещо общо. Освен това имаме водач, диригент, и тези, които изпълняват симфонията, звучат заедно «в хармония», но това не нарушава звученето на всеки инструмент; особеността на всеки, напротив, се използва до максимум!
Този прекрасен образ ни показва, че Църквата е като един голям оркестър, в който има разнообразие. Не всички сме еднакви и не трябва да бъдем еднакви. Всички сме различни, различаващи се, всеки със своите качества. И това е хубавото на Църквата: всеки носи своето, което му е дал Бог, за да обогатява останалите. И сред компонентите е налице разнообразие, но това разнообразие не влиза в конфликт, не се противопоставя; това е едно разнообразие, което се слива в хармония от Светия Дух; Той е истинският «Учител», Той самият е хармония. И тук се питаме: в нашите общности живеем ли тази хармония или се караме помежду си? В моята енорийска общност, в моето движение, където съм част от Църквата, има ли сплетни? Ако има сплетни, няма хармония, а битка. Това не е Църквата. Църквата е хармония между всички: никакви сплетни един срещу друг, никакви караници! Приемаме ли другия, приемаме ли да има точно едно разнообразие, приемаме ли някой да е различен, да мисли по един или друг начин – та във все същата вяра може да се мисли различно, или се опитваме да унифицираме всичко? Унифицирането обаче убива живота. Животът на Църквата е разнообразие, и когато искаме да поставим тази еднаквост над всички, ние убиваме даровете на Светия Дух. Да се молим на Светия Дух, Който е истинският автор на това единство в разнообразието, на тази хармония, да ни прави все повече «католици», т.е. Църква, която е католическа и универсална! Благодаря“.
Превод: www.catholic-news.bg
Източник: www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Новини: Генерална аудиенция












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар