Catholic-news

Тържествената Мариина молитва на площада „Свети Петър“ пред Мадоната от Фатима е един от кулминационните моменти в Годината на вярата. В проповедта си Папа Франциск постави въпроса „Каква беше вярата на Мария“ и отговори в три точки.
Първо „вярата на Мария развързва възела на греха“: „Възелът на непослушанието, възелът на неверието. Когато едно дете не слуша майка си и баща си, се образува, можем да кажем, малък възел. Това се случва, когато детето осъзнава при постъпката си какво прави, особено когато има лъжа. В такъв момент детето не се доверява на майката и бащата. Колко често се случва! Тогава отношението към родителите трябва да се изчисти от тази грешка; детето моли за прошка, за да се възстановят хармонията и доверието. Нещо подобно става и в нашето отношение към Бог, когато не го слушаме, ние не следваме неговата воля, вършим конкретни действия, с които показваме липса на доверие в него – това е грехът; той се оформя като възел вътре в нас. Тези възли ни ограбват мира и спокойствието. Те са опасни, тъй като няколко възли могат да се првърнат в кълбо, което става все по-болезнено и все по-трудно се разплита.“
Папата призова верните: „Можем да се запитаме: Какви възли има в моя живот? Моля ли Мария да ми помогне да имам доверие в Божието милосърдие, за да се променя?“
На второ място Папа Франциск подчерта: „Вярата на Мария дава на Исус човешко тяло. Съборът казва: `Във вяра и послушание тя роди на земята Сина на Отца и то, без да познава мъж, осенена от Светия Дух` (Lumen gentium, 63)“.
На трето място вярата на Мария е път: „Съборът казва, че Мария `е вървяла поклонническия път на вярата` (Lumen gentium, 58). Затова тя върви пред нас по този път, придружава ни и ни подкрепя.“
„Пътят на Исус е път на любовта, която е вярна докрай, до жертване на живота, той е пътят на кръста. Затова пътят на вярата минава през кръста. Мария е разбрала това още от самото начало, когато Ирод искал да убие току-що родения Исус. Но после този кръст станал по-тежък, когато Исус бил отхвърлен: Тогава вярата на Мария се изправила пред неразбирането и презрението; когато настъпил `часът` на Исус , часът на страданията му, вярата на Мария била пламъчето в нощта. В нощта на Разпети Петък Мария бдяла. Нейното пламъче, малко, но светло, горяло до утрото на Възкресение и когато до нея стигнала новината, че гробът е празен, в сърцето и се разпростряла радостта от вярата, християнската вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос.
Това е върхът по пътя на вярата на Мария и на Църквата. Каква е нашата вяра? Държим ли я като Мария запалена дори и в тежките, тъмни мигове? Изпитвам ли радост от вярата?“