Catholic-news

Една от най-противоречивите личности в историята на Църквата е Папа Александър VІ Борджия. Когато става дума за «греховете на католицизма», то всеки малко по-просветен човек веднага ще се сети за фигурата на този Папа. Вероятно затова той е и един от най-известните средновековни Римски Първосвещеници – «грехът винаги крещи, а добродетелта е тиха».
Който желае да се запознае с личността на Александър Борджия, няма да срещне големи трудности да задоволи любопитството си. За него са написании стотици книги и са заснети десетки филми. За популярността на този Папа говори и фактът, че наскоро той стана един от главните персонажи на известна компютърна игра.
Историята е възнаградила Александър VІ с достатъчно мрачни епитети: убиец, развратник, кръвосмесител, мошенник, симонист. За някои автори този Папа бил «аптекар на даволя», «истинско въплъщение на сатаната», «противоположност на идеала на Христос».
Естествено, вглеждайки се в един такъв изключително «черен» образ, не може да не изникнат някои съмнения… Дали наистина е бил толкова лош човек? Наистина ли в него не е имало нищо човешко? Действително ли всички грехове на света могат да бъдат събрани в една личност, която, в крайна сметка, е заемала длъжността на Приемник на Св. Петър?
Много историци са задавали тези въпроси, особено в края на ХІХ в. Те, не без успех, се опитали по някакъв начин да разсеят някои «черни легенди», създадени около личността на Александър VІ, и да подчертаят неговите заслуги пред Църквата и политиката на тогавашна Европа. Ето защо, според много изследователи, пълното осъждане на Александър VІ е неприемливо, защото то често се базира на лъжливи обвинения. В същото време, не се отрича, че неговите грехове и слабости са петна върху образа на Римския Папа, за което всеки католик трябва да съжалява.
Въпреки това, следва да се отбележи, че Александър Борджия е една от жертвите на антикатолическата, и в частност – на «антипапската» пропаганда, която започнала да се разпространява широко от края на ХVІ в.
На своето време Александър VІ бил един от най-могъщите монарси в Европа. Той се родил в Испания и пристигнал в Рим, когато именно папският двор бил на везните на европейската политика. Не бива да забравяме, че в епохата на Борджиите Римските Папи са имали истинска светска власт – те били монарси, които се занимавали с политическо управление, нерядко лично оглавявали войската, грижели се за благоприятно международно положение, решавали икономически проблеми. По онова време влиянието на папската държава било много голямо. Това, разбира се, няма как да не е предизвикало завист и вражди – най-напред от страна на северните народи, които се опитвали да се оттърват от папското влияние. Именно оттук идват и множеството митове за този Папа, успешно разпространени, благодарение на откриването на книгопечатането.
Също така трябва да се отбележи, че първата биография на Александър VІ се появила скоро след неговата смърт през 1503 г., по време на понтификата на папа Юлий ІІ – известен противник на семейство Борджия. Разбира се, биографията принадлежи на анонимен автор, и именно тя станала основа за повечето псевдоисторически разкази за личността на Александър VІ.
Не става дума да представяме Александър VІ за светец – това той, разбира се, не заслужава. Но от друга страна, не бива да приемаме неоснователните критики по негов адрес. Интересно е да видим какъв бил той всъщност – за какво заслужава похвали и признание и къде е бъркал.

ДЕЙНОСТТА НА АЛЕКСАНДЪР VІ
Като първа стъпка в тази посока е увереността, че понтификатът на Александър VІ е безупречен от гледна точка на каноническото право. Въпреки своите грехове, този Папа бил верен на Църквата до последния си ден и не е взел нито едно решение, което да противоречи на католическото учение.
Александър VІ имал голямо желание да разпростани Евангелието до всички крайни точки на земята. Именно по негово време католически мисионери тръгнали към Гренландия, Африка, и разбира се – Америка, която била открита в годината на избирането му на апостолическия престол.
Александър VІ е известен като активен борец срещу ересите в Бохемия, Моравия и Ломбардия.
Той осъждал дейността на испанската инквизиция – светски институт, който се прикривал за религията, за да изпълнява своите политически задачи.
Именно Александър Борджия бил този, който отворил границите на папската държава, за да даде убежище на хиляди еврейски семейства, които били принудени да избягат от Испания след обнародването на Едикта от Алхамбра – документ, задължаващ евреите да напуснат Испания заради отказа им да преминат в католицизма.
Папа Александър VІ бил истински миротворец. По дипломатически път, а не с цената на проливането на кръв, той прекратил военните планове на Карл VІІІ, а също така успял да помири Испания и Франция в техния спор за Неаполитанското кралство.
При изграждането на образа на Александър Борджия не бива да забравяме всички тези аспекти от неговия живот. Освен това, с увереност можем да кажем, че религията и светската власт в Църквата били въпроси, които заемали важно място в сърцето на този понтифик, а запознаването с неговия живот, като избегнем митовете, се оказва едно много интригуващо пътешествие.