Catholic-news

1. Църквата е апостолска, защото се основава върху проповядването и молитвата на апостолите, върху властта, която им е била дадена от самия Христос. Св. Павел пише до християните в Ефес: „И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Исус Христос за крайъгълен камък“ (2, 19-20); т. е. оприличава християните на живи камъни, които изграждат едно здание, което е Църквата, и това здание се основава върху апостолите, които са като колони, а скалата, която държи всичко е самият Исус. Без Исус Църквата не може да съществува. Без Исус няма Църква. Ясно ли е това? Исус е истинската основа на Църквата, фундаментът! Апостолите живяха с Исус, слушаха Неговите думи, споделяха Неговия живот, преди всичко те бяха свидетели на Неговата смърт и възкресение. Нашата вяра, Църквата, която Исус пожела, не се основава върху някаква идея, не се базира на някаква философия – основава се на самия Христос. И Църквата е като е растение, което дълго през вековете е растяло и се е развивало, носело е плодове, но нейните корени са засадени в Него и фундаменталният опит на Христос, който са имали апостолите, избрани и изпратени от Исус, стига чак до нас: от онова малко растение до наши дни. Така е, Църквата е за целия свят.

2. Но нека се запитаме: как е възможно за нас да се съединим с това свидетелство, как да стигне до нас онова, което са преживели апостолите с Исус, което са слушали от Него? Ето го второто значение на термина „апостолска”. Катехизисът на Католическата Църква потвърждава, че Църквата е апостолска, защото „пази и предава с помощта на Духа, Който живее в нея, учението, скъпото хранилище, светите думи, чути от апостолите” (п. 857). Църквата пази през дългите векове това скъпоценно съкровище, което е Свещеното Писание, учението, Тайнствата, служението на пастирите, така че да можем да бъдем верни на Христос и да участваме в самия Негов живот. Това е като една река, която тече през историята, развива се, напоява, но водата, която тече е все тази, която тръгва от извора, а изворът е самият Христос: Той е Възкръсналият, Той е Живият, и Неговите думи няма да преминат. Защото Той няма да премине, Той е жив, Той е днес сред нас, тук. Той ни чува, когато разговаряме с Него, слуша ни, Той е в сърцата ни: Исус е с нас, днес! Тази е красотата на Църквата: присъствието на Исус Христос сред нас, това, че Исус Христос е жив, защото възкръсна. Мислили ли сме колко важен е този дар, който Христос ни даде – дара на Църквата? Мислим ли за това какво наистина е Църквата в нейния дълъг път през тези векове – въпреки трудностите, проблемите, слабостите, нашите грехове, – която ни предава автентичното послание на Христос? Дава ли ни сигурността, че това, в което вярваме, е наистина това, което Христос ни извести?…

3. Последната мисъл: Църквата е апостолска, защото е изпратена да носи Евангелието на целия свят. Продължава в пътя на историята същата мисия, която Исус повери на апостолите. Какво каза Исус? „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мт 28, 19-20). Това всъщност е нещото, което Исус ни каза да правим. Наблягам на този аспект на мисионерството, защото Христос изпраща всички да „идат” на среща с другите, изпраща ги, иска от тях да се движат, за да носят радостта на Евангелието! Нека още един път се запитаме: мисионери ли сме с нашите думи, но най-вече – с нашия християнски живот? С нашето свидетелство? Или сме християни, затворени в сърцата си и в църквите? Християни на сакристията? Християни само на думи, но които живеят като езичници? Добре, но трябва да си задаваме тези въпроси, нали? Това не е срамно. Също и аз самият казвам на себе си: какъв християнин съм? Наистина ли съм такъв със свидетелство?