Catholic-news

На 22 октомври Католическата Църква чества възпоменанието на Бл. Папа Йоан-Павел ІІ. Всъщност тази година ще го честваме за последно като блажен, тъй като догодина, на 27 април, той ще бъде канонизиран за светец.
Нека си припомним проповедта на Папа Бенедикт ХVІ от 2 май 2011 г., когато провъзгласи Йоан-Павел ІІ за блажен на Католическата Църква

„Скъпи братя и сестри,
Преди шест години на този площад отслужихме погребението на Папа Йоан-Павел ІІ. Тогава дълбоко скърбяхме заради загубата му, но още по-дълбоко бе чувството за великата благодат, обзела Рим и целия свят – благодат, която в някакъв смисъл бе плод на целия живот на моя възлюбен предшественик, а по специален начин – свидетелството, дадено от него чрез страданието му. Още тогава ние усещахме благоуханието на неговата святост и Божият народ по най-различни начини изрази към него своята почит. Именно по тази причина, с дължимото уважение към каноничните норми на Църквата, аз пожелах процесът не неговата беатификация да върви с разумна бързина. И ето, желаният ден настана. Той настъпи бързо, защото така бе угодно на Господ – Йоан-Павел е блажен!
От цялото си сърце приветствам всеки един в огромното множество, събрало се в Рим от целия свят, за да участва в това радостно събитие – кардинали, патриарси на Източните Католически Църкви, събратя-епископи и свещеници, членове на официални делегации, посланици, представители на гражданските власти, мъже и жени с богопосветен живот и верни миряни, като насочвам това приветствие и към всички, които се присъединяват към нас чрез радиото и телевизията.
Днес е Втора Пасхална Неделя, която по желание на Блажения Йоан-Павел ІІ започнахме да наричаме Неделя на Божието Милосърдие. Датата на днешното тържество бе избрана, защото по Божието Провидение моят предшественик почина в навечерието на този празник. Днес е първият ден на май – месецът, посветен на Мария, както и литургичното възпоменание на Св. Йосиф работник. Всичките тези три елемента служат за обогатяване на нашата молитва, като ни помагат, докато продължаваме своето поклонничество във времето и пространството, докато на небесата, сред ангелите и светците, това тържество сега се извършва по съвършено различен начин! И все пак Бог е един, както е един Христос Господ, Който като мост съединява земята с небето. И в този момент ние сме много повече откогато и да било, като се чувстваме участници в тази небесна Литургия.
„Блажени, които не са видели и са повярвали” (Ив 20, 29). В днешното Евангелие Исус провъзгласява това блаженство – блаженството на вярата. За нас това е особено важно, защото сме се събрали, за да честваме беатификация (причисляване към лика на блажените), но в още по-голяма степен – защото днес за блажен провъзгласяваме един Папа, Приемник на Петър – този, който е призван да утвърждава своите братя по вяра. Йоан-Павел ІІ е блажен, защото неговата вяра бе силна, щедра и апостолска вяра. Тук не можем да не споменем и за друго едно блаженство: „Блажен си ти, Симоне, Син Йонин, защото не плът и кръв ти откриха това, а Моят Отец, Който е на небесата” (Мт 16, 17). Какво е открил на Симон нашият Небесен Отец? Това, че Исус е Христос, Син на живия Бог. Чрез тази вяра Симон става Петър – камъка, на който Исус ще съгради Своята Църква. Вечното блаженство на Йоан-Павел ІІ, което Църквата днес в ликуване обявява, напълно се съдържа в тези две изречения на Исус: „Блажен си ти, Симоне” и „Блажени, които не са видели и са повярвали”. Това е блаженството на вярата, която Йоан-Павел ІІ също прие като дар от Бог Отец за съзиждането на Христовата Църква.
Мисълта ни се насочва към още едно блаженство, което се появява в Евангелието преди всички други. Това е блаженството на Дева Мария, Майката на Изкупителя. Света Елисавета казва на Мария, заченала Исус: „Блажена, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното и от Господа” (Лк 1, 45). Блаженството на вярата има за свой пример Мария и всички ние се радваме затова, че беатификацията на Йоан-Павел ІІ се извършва в този първи ден от месеца, посветен на Мария, под майчиния поглед на Тази, която със своята вяра укрепваше вярата на Апостолите и постоянно подкрепя вярата на техните приемници, по-особено на този, който е бил повикан да заеме Петровия Престол. Мария не се появява в разказите за Възкресението на Христос, макар тя да присъства съкровено и постоянно: Тя е Майката, на която Исус повери всеки от Своите ученици и цялата общност. В частност, Св. Иван и Св. Лука разказват за силното майчино присъствие на Мария в текстовете, предшестващи днешното Евангелие и първото четиво. В разказа за смъртта на Исус Мария се появява при подножието на Кръста (Ив 19, 25), а в началото на Деянията на Апостолите я виждаме сред учениците, събрали се за молитва в горницата (Деян 1, 14).
Днешното второ четиво също ни говори за вярата. Самият Св. Петър, изпълнен с духовна жар, посочва на новопокръстените причината за тяхната надежда и радост. Харесва ми как в този откъс, в началото на своето Първо послание, Петър не призовава, а просто отбелязва като факт: „Вие се радвате”, и добавя „Вие Го обичате, без да сте Го видели, и в когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като постигате края на вашата вяра – спасението на душите (1 Петър 6, 8-9). Всички тези глаголи са в изявително наклонение, доколкото новата реалност е настъпила заедно с Христовото Възкресение – реалност, вратите за която са отворени от вярата. „Това е от Господа – казва Псалм 117-и, – и е дивно в очите ни”, очите на вярата.
Скъпи братя и сестри, днес очите ни съзерцават в сияещата духовна светлина на възкръсналия Христос възлюбения и почитан от нас Йоан-Павел ІІ. Днес неговото име се добавя към множеството на онези, които сам той провъзгласи за светци и блажени през двадесет и седемте години от своя понтификат, решително подчертавайки по този начин универсалния характер на призванието към висотата в християнския живот, към светостта, съгласно учението на Съборната конституция за Църквата Lumen gentium. Всички ние като членове на Божия народ – епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси и монахини, осъществяваме своето поклонничество към небесното отечество, където ни предшества Дева Мария, свързана с тайната на Христа и Църквата по един неповторим и съвършен начин. Карол Войтила взе участие във Втория Ватикански Събор – в началото в качеството си на помощник-епископ, а след това като архиепископ на Краков. Той напълно осъзнаваше, че като посвети на Мария последната глава от своята Конституция за Църквата, по този начин Съборът провъзгласи Майката на Изкупителя за пример и образец за всеки християнин и за цялата Църква. Това бе богословското виждане, което блаженият Йоан-Павел ІІ откри за себе си още в младостта, и след това го съхрани и задълбочи през целия си живот. Това виждане е изразено в библейския образ на разпнатия Христос, при чийто Кръст стои Мария, Неговата Майка. Тази икона от Евангелието от Иван (19, 25-27) стана част от епископския, а след това – и папския герб на Карол Войтила: златен кръст с буквата „М” в долния десен ъгъл и девизът Totus tuus („Изцяло твой”), взет от известните думи на Св. Луи-Мари Гриньон дьо Монфор, в които Карол Войтил намери пътеводната звезда в своя живот: „Аз съм изцяло твой и всичко мое е твое. Аз те вземам за всичко мое. О, Мария, дай ми сърцето си” (Трактат за истинското почитане на Пресвета Дева Мария, 266).
В своето завещание новопровъзгласеният блажен написа: „Когато на 16 октомври 1978 г. конклавът на кардиналите избра Йоан-Павел ІІ, полският примас кардинал Стефан Вишински ми каза: „Задачата на новия Римски Папа ще бъде да въведе Църквата в третото хилядолетие”. А Папата добави: „Аз желая отново да благодаря на Светия Дух за великия дар на Втория Ватикански Събор, чийто длъжник се чувствам – заедно с цялата Църква и особено с всички епископи. Убеден съм, че още много поколения ще черпят от съкровищата, които ни даде този Събор на двадесети век. Като епископ, взел участие в Събора от първия до последния ден, желая да предам това велико наследство на всеки, който сега и в бъдеще е призван да осъществява неговите решения на практика. От своя страна, аз благодаря на Вечния Пастир, Който ми даде да служа на това велико дело през целия си понтификат”. За какво „дело” става дума? За това, за което Йоан-Павел ІІ каза по време на своята първа тържествена Литургия на площад „Св. Петър” с незабравимите думи: „Не се страхувайте! Отворете, отворете вратите за Христа”. Това, за което новоизбраният Папа молеше всички, той самият го стори пръв – отвори за Христа обществото, културата, политическите и икономическите системи, със своята титанична сила – сила, дарена му от Бог, предизвиквайки вълна от промени, които станаха необратими. Със своето свидетелство във вярата, любовта и апостолското мъжество, които в него се съчетаваха с огромно човешко обаяние, този верен син на Полша помагаше на вярващите по целия свят без страх да се наричат християни, да принадлежат към Църквата, да говорят за Евангелието. С една дума, той ни помагаше да не се боим от истината, защото истината е гаранция за свободата. Казано още по-кратко – той ни даваше силата да вярваме в Христа, защото Христос е Redemptoris hominis, Изкупител на човека. Това бе и темата на неговата първа енциклика, която като червена нишка премина и през всички други.
Качвайки се на Петровия Престол, Карол Войтила донесе със себе си дълбокото разбиране за различията между марксизма и християнството, произтичащи от различната визия за човека. Такава бе неговата вест – човекът е път на Църквата, а Христос е пътят на човека. Тази вест е велико наследство от Втория Ватикански Събор и от неговия „кормчия” Божия Слуга Папа Павел VІ. С тази вест Йоан-Павел ІІ преведе Божия народ през прага на третото хилядолетие, който, благодарение на Христос, той можа да нарече „праг на надеждата”. През целия дълъг път на подготовка за Великия юбилей той отново насочваше християнството в бъдещето, бъдещето в Бога, което превъзхожда пределите на историята, но едновременно с това по най-непосредствен начин влияе върху него. Той дръзновено връщаше на християнството онази енергия на надеждата, която в някакъв смисъл угасна под натиска на марксизма и идеологиите на прогреса. Той върна на християнството неговия истински облик на религия на надеждата, която трябва да бъде изпитана в историята в духа на Адвента, в такова лично и обществено съществуване, което е насочено към Христос като пълнота на човешкото и изпълнение на нашите стремежи за справедливост и мир.
Накрая, на много по-лично равнище, аз благодаря на Бог за дара на многогодишната съвместна работа с блажения Йоан-Павел ІІ. Познавах го и високо го ценях, още повече че през тези 23 години, започвайки от 1982 г., когато ме покани в Рим да стана префект на Конгрегацията за вярата и да бъда редом с него, аз го почитах все повече. Моето служение намери подкрепа в неговата духовна дълбочина и в богатството на неговите идеи. Примерът на неговата молитва неизменно ми служи за вдъхновение и пример: той винаги бе в дълбоко единство с Бога, дори и по време на изпълненото му със задачи служение. Също така и неговото свидетелство в страданието: Господ постепенно му взе всичко, но въпреки това той си остана „скалата”, както желаеше Христос. Дълбокото му смирение, намиращо основа в тясното единство с Христос, му позволи да продължи да ръководи Църквата и да носи на света вестта, която ставаше толкова по-красноречива, колкото повече угасваха неговите телесни сили. Така по един изключителен начин той преживяваше призванието на всеки свещеник и епископ – всецяло да се съедини с Исус, Когото всекидневно приема и дава в Евхаристията.
Блажен си ти, възлюбени Папа Йоан-Павел ІІ, защото повярва! Молим те, продължавай да подкрепяш от небесата вярата на Божия народ. Толкова пъти си ни благославял на този площад от двореца! Днес те молим: Свети Отче, благослови ни! Амин.“