Catholic-news

1. В Евангелието от Матей Исус казва нещо, което е насочено към нас: „Елате при мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мт 11, 28). Често животът е труден, много пъти дори трагичен! Чухме го току-що… Трудно е да работиш, трудно е да си намериш работа. И търсенето на работа днес изисква толкова много усилия! Но онова, което тежи повече в живота, не е това: онова, което тежи повече от всички тези неща е липсата на любов. Тежи това да не получиш усмивка, да не си приет. Тежи мълчанието, понякога и в семейството, между съпруг и съпруга, между родители и деца, между братя. Без любов мъката става по-тежка, нетърпима. Мисълта ми е за самотните възрастни, за семействата изпитват мъка, защото не са получили помощ в подкрепа на този, който вкъщи има нужда от специално внимание и грижи. „Елате при мен всички отрудени и обременени!” – казва Исус.
Скъпи семейства, Господ знае нашите трудности: знае ги! Знае и тегобите на нашия живот. Но Господ познава също и нашето дълбоко желание да открием радостта от възстановяването! Спомняте ли си? Исус каза: „Радостта ви да бъде пълна” (Ив 15, 11). Исус иска нашата радостта да е пълна! Каза го на Апостолите и го повтаря днес на нас. В този смисъл, това е първото нещо, което тази вечер бих искал да споделя с вас, и това е нещо, казано от Исус: Елате при Мен, семейства от целия свят – казва Исус, – и аз ще ви дам възстановяване, така че радостта ви да е пълна. И това слово на Исус го отнесете вкъщи, отнесете го в сърцето си, споделете го в семейството. То ни приканва да отидем при Него, за да даде на нас и на всички радостта.

2. Втората дума я вземам от брачния ритуал. Който встъпва в тайнството Брак казва: „Обещавам да ти остана верен – в щастие и нещастие, при болест и здраве, и да те обичам и почитам през всички дни на живота си”. В онзи момент брачната двойка не знае какво я очаква, не знае какви радости и скърби ги очакват. Като Авраам, те тръгват, стъпват заедно на пътя. И това именно е бракът! Да тръгнат и да вървят заедно, ръка за ръка, разчитайки на великата ръка на Господ. Ръка за ръка, винаги и за цял живот! Като не обръщат внимание на тази култура на подсигуряването, която разкъсва живота на парчета!
С това доверие във верността на Бог може да се посрещне всичко, без страх, с отговорност. Женените християни не са наивници, те познават проблемите и опасностите на живота. Но не се страхуват да поемат своята отговорност – пред Бог и пред обществото. Без да бягат, без да се изолират, без да се отказват от мисията да градят семейство и да създадат деца. „Но, отче, днес е трудно…”. Разбира се, че е трудно. Затова ни е нужна благодатта, благодатта, която ни дава тайнството Брак! Тайнствата не служат за украса в живота – „каква хубава сватба, каква красива церемония, какъв хубав празник!”… Това обаче не е тайнство, това не е благодатта на тайнството. Това е една украса! Благодатта няма за цел да украсява живота, тя е предназначена да ни направи силни в живота, да ни направи смели, за да можем да вървим напред! Без да се изолираме, винаги заедно. Християните встъпват в тайнството Брак, защото знаят, че имат нужда от него! Имат нужда от него, за да бъдат единни помежду си и за да изпълнят мисията си на родители. „В щастие и нещастие, при болест и здраве”. Така казват младоженците в тайнството и в техния брак се молят заедно и с общността. Защо? Защото така трябва? Не! Правят го, защото имат нужда от това, за дългото пътуване, което трябва да извървят заедно: едно дълго пътуване, което не е на части, а продължава цял живот! Също имат нужда от помощта на Исус, за да вървят заедно с доверие, за да се приемат взаимно всеки ден и за да си прощават всеки ден! И това е важно! В семействата да знаят да си прощават, защото всички ние имаме дефекти, всички! Понякога правим неща, които не са добри и правят лошо на другите. Нека имаме смелостта да се извиняваме, когато в семейството бъркаме…
Преди няколко седмици на този площад казах, че за да напредва едно семейство е нужно да използва три думи. Искам да ги повторя. Три думи: позволи, благодаря, извинявай. Три ключови думи! Нека искаме позволение, за да не ставаме нахални в семейството. „Може ли да направя това? Харесва ли ти да направя това?”. С езика на искането на позволение. Нека благодарим, да благодарим от любов! Но кажи ми, колко пъти през деня ти казваш „благодаря” на съпругата си и ти – на съпруга си? Колко дни минават, без изобщо да кажем тази дума „благодаря”! И последната: „извинявай”. Всички бъркаме и понякога в семейството и в брака ние се обиждаме, както и понякога казвам: „хвърчи храна”, казват се силни думи, но чуйте този съвет: не приключвайте деня, без да сте постигнали мир. Мирът да се подновява всеки ден в семейството! „Извинете ме” – ето, и всичко започва отново. Моля, благодаря, извинявай! Да ги кажем ли заедно? (Множеството отговаря: „Да!”). „Моля”, „благодаря” и „извинявай”. Нека казваме тези три думи в семейството! Нека си прощаваме всеки ден!
В семейния живот има много хубави моменти: почивката, обядът заедно, излизането в парка или на село, посещението на баба и дядо, посещението на някой болен… Но ако липсва любовта, тогава липсва радостта, липсва празникът, а любовта ни я дава винаги Исус: Той е неизчерпаемият източник. Там, в тайнството, Той ни дава Своето Слово и ни дава Хляба на живота, за да бъде нашата радост пълна.